Разглеждайки тези дни разни стари писания и бележки, отново попаднах на дневника си от 10 януари 1997 г.  Прочетох го. Стана ми мило от младежката му наивност, почувствах се носталгично и се замислих: "Какво беше 10 януари? Защо се случи? Имаше ли ефект (смисъл)? И най-вече – трябва ли да се повтори? Имаме ли нужда от нов 10 януари?". От дистанцията на времето мисля, че мога да опитам да дам отговор на някои от тези щуращи се в главата ми въпроси.

Какво беше 10 януари? Бунт? Въстание? Преврат?!!?? За мен това си беше ясна и категорична проява на гражданско недоволство. Нито бунт, нито въстание, да не говорим за преврат. Очевидно има моменти в развитието на обществото, когато управляваните (гражданите) преценяват, че нещата са стигнали пределна точка и използват изконното си право да "обяснят" на избраните да управляват, че "така повече не може".

В началото на 90-те години, с всички негови противоречия, започна преходът към капитализъм и пазарна икономика. Правителството на Виденов (Жан Виденов - министър-председател в периода 25 януари 1995 – 11 февруари 1997 г. - бел. ред.) явно реши, че може да обърне тази тенденция. И обществото в България се вдигна да му каже, че не може.

Казвано беше и преди, но на 10 януари категоричността на казаното и изразните му средства – блокада на Парламента с депутатите в него, гражданското неподчинение и сблъсъци с полицията и най-вече явната опасност от физическа саморазправа с избраните да управляват най-накрая накара същите тези избрани да управляват да чуят какво им се казва.

Не знам дали си даваме сметка, но на 10 януари всъщност се реши какво ще се случи в България през следващите години. И НАТО, и ЕС, и повишените доходи, и възможността да обикаляме света си извоювахме на 10 януари. Българските граждани "удариха по масата" и заявиха ясното си желание, че не искат повече старата система. Искат да са европейски граждани и следващите избрани да управляват бяха длъжни да се съобразяват с това. И до скоро точно това и правеха. И ОДС, и НДСВ, и БСП (макар и неохотно), че и ГЕРБ, които дори сложиха европейското в името на партията си.

Да, но мина доста време оттогава. Избраните да управляват изглежда решиха, че са "родени да управляват". Бавно и полека силите, които искаха да ни върнат към старата система, в лицето на БСП, ДПС и ГЕРБ, овладяха държавното управление и вече все по-отчетливо ни тласкат отново натам – към авторитарния режим. Режим, който може да съществува само благодарение на държавната подкрепа и изсмукване на обществен ресурс в своя полза.

На мен това много ми прилича на Стария режим във Франция преди Революцията. Ето как го е описал Фукуяма в труда си "Произход на политическия ред":

"Франция по времето на Стария режим е ранен прототип на това, което днес наричаме рентоориентирано общество. В такова общество елитите изразходват цялото си време в домогване до публични длъжности, за да си осигурят облаги – във френския случай законно право за получаване на регулярни приходи, предназначени за лично ползване.

Самите притежатели на длъжности изпитват слаба симпатия към другите освен към себе си. Но те не могат да толерират идеята за реформа поради своя личен интерес от съществуването на системата. Следователно това е съвършеният проблем на колективното действие: обществото като цяло би било облагодетелствано от премахването на системата, но личните интереси на участниците, които са я създали, им пречат да се обединят в името на промяната.

...общество, в което държавата прави опити, но в последна сметка не успява да сложи ръка върху богатствата на олигархичния елит. В резултат на това е принудена да събира приходи от бедните и политически слабите, с което засилва неравенствата и подготвя собствената си смърт".

Да сменим името "Франция" с "България" и "законно право за получаване на регулярни приходи" с "гарантирани приходи от бюджет/еврофондове" и съвсем точно ще опишем днешната ситуация в България. Как са се справили французите с тази мъртва хватка? С революция. За съжаление. За съжаление, защото историята е доказала, че Революцията ражда изроди, а еволюцията - хора. Макар че понякога революциите са необходими и като цяло с положителни последици за обществата. Както казва Едмънд Бърк – "Който не умее да се реформира, си проси революция..."

Да се върнем на въпроса необходим ли е нов 10 януари. Аз смятам, че да. Трябва да има ново "тропване по масата", което да каже на избраните да управляват, че не са вечно управляващи и че са избрани с целта България да бъде европейска държава, а българите - с европейски стандарт на живот. Че са избрани да воюват ЗА, а не СРЕЩУ демокрацията в България. Че гражданското общество може да е враг само на бюрокрацията, а не и на избраното управление. Че България трябва да е държава, която защитава частната собственост, а не я отнема без съд.

"Тропването по масата" трябва да е пределно ясно и категорично (но без насилие), за да може да бъде чуто.

Време ни е за нов 10 януари, но като се сетя защо беше възможен този от 1997 г., съм песимист. Тогава доларът растеше ежедневно, инфлацията беше огромна, нямаше хляб по магазините. Тогава застрашени бяха трапезата и битът на всеки от нас. Сегашните са си научили урока и поне не посягат на хляба. Не и директно. Взимат кредити, раздават еврофондове и бюджетни средства, само и само да осигурят фалшивото чувство за благоденствие чрез пълен стомах. Ситуация, много напомняща на късния социализъм от 80-те години. Както тогава, и сега балонът ще се спука. И точно затова се притеснявам вместо 10 януари да не получим нов 10 ноември.

Авторът е участник в протеста на 10 януари 1997 г., тогава е студент по право. Днес адв. Грозданов е член на СДС, беше единствената номинация за лидер на СДС срещу Божидар Лукарски на 22-та Национална конференция на партията, но загуби. Член е на Националния съвет на СДС. Секретар е по секторна политика "Правосъдие и съдебна реформа".

Тодор Грозданов

offnews.bg