Получавате тъжно писмо от детето си, което е на детски лагер: „Приберете ме, нямам приятели тук, толкова ми е самотно.”

Може ли срамежливостта да бъде излекувана?

Американският психолог Филип Зимбардо вярва, че тази черта е характерна за всяко трето дете и по-често при момичетата, отколкото при момчетата. Срамежливостта се проявява от ранна възраст и става особено забележима в училище. Скромните и нерешителни деца се притесняват да отговарят на дъската, не предприемат инициативи и в резултат рядко стават добри ученици, дори да са с отлични способности. В юношеството, срамежливостта се изостря, причинявайки много неприятни моменти. И този проблем продължава години напред. Създаването на семейство и планирането на кариера за срамежлив човек е изключително трудно и често той го прави неуспешно.

Природа или възпитание?

Смята се, че срамежливостта, както и повечето индивидуални характеристики, се наследяват. Тази теория се потвърждава от факта, че децата на енергични и общителни родители много рядко страдат от срамежливост, докато децата на срамежливи родители се отличават със същите характеристики. Учени от университета в Харвард са намерили сходни физически и емоционални показатели при плахи деца. В ранна детска възраст при тях се наблюдава учестен пулс, те са по-лесно възбудими и плачат по-често, а на четиригодишна възраст кръвното им налягане е над нормалното. Срамежливите хора са по-склонни да страдат от сенна хрема и екзема – все алергични заболявания, които се считат за наследствени.

В същото време, не всички деца в едно семейство са срамежливи. Срамежливостта обикновено е характерна за първородните деца, докато следващите са по-контактни, по-лесно приспособими към обстоятелствата. Психолозите обясняват този феномент с факта, че родителите се тревожат прекалено много за първородното дете, а второто бива по-малко притеснявано от натрапчиви грижи и ограничения. Освен това, по-малките придобиват ловкост и умения за преговори, растейки покрай по-големите си братя и сестри.

Но ако по-малките деца на плахи родители могат да се научат да комуникират свободно, тогава се оказва, че гените нямат нищо общо със срамежливостта. По-важна е средата, в която детето расте.

Kак да се държат родителите на едно срамежливо дете?

• Разберете дали има проблем?

Необходимостта от комуникация при различните хора се проявява в различна степен. Има хора, които лесно създават контакти, могат да поддържат разговор, имат много приятели (макар че често в такъв широк кръг комуникацията може да бъде повърхностна). Други се нуждаят само от един или двама близки приятели, с които поддържат наистина дълбока, доверителна връзка. Възможно е детето ви да не е склонно да общува с всички поред и все още да не е успяло да намери близки приятели.

• Укрепвайте самочувствието на детето.

Много често причината за срамежливостта е ниското самочувствие. Всяко дете се нуждае от подкрепа и насърчение, особено срамежливото.

• Не категоризирайте.

Изявленията: "Дъщеря ми е много срамежлива" или "Тя не е комуникативна" ще направят детето в още по-затворено и ще внуши у другите, че нещо не е наред с него.

• Поискайте помощ от възпитателите в детската градина или в училището.

Кажете на учителя за интересите на вашето дете, помолете го да въвлече детето в общите занимания и дискусии.

• Разширявайте социалния кръг в позната обстановка.

Не предлагайте на детето да "играе с някого", а поканете други деца да играят във вашия дом. Накарайте детето да говори по телефона с познати или да предаде съобщение от един на друг член на семейството. Това също е добра практика за стимулиране на комуникацията.

• Подберете по-млади другарчета за игри.

Така детето може да се почувства като лидер, въпреки срамежливостта си.

• Запишете детето в някакъв клуб или кръжок.

Умението да прави каквото и да било, създава условия за запознанства и по-нататъшни приятелства. Освен това груповите занимания създават умения за сътрудничество и здравословна конкуренция. Когато избирате спорт, предпочитайте екипните игри, където дори срамежливите не остават настрани.

• И най-важното: бъдете търпеливи, не очаквайте мигновени резултати.

Възможно е срамежливото поведението да продължи дълго. Това обаче едва ли може да се разглежда като недостатък. Имайте предид, че родителите на енергични и буйни деца със сигурност ви завиждат.

Източник: Здоровье и "Новите Родители"