Отчаяни от растящите цени, някои германци взимат нещата в свои ръце, за да си осигурят дългосрочни, ниски и стабилни наеми, разказва Би Би Си.
През последните години наемите в модерния мюнхенски квартал Вестенд скочиха. Някогашният квартал на работническата класа и дом на най-старата пивоварна в града Аугустинер бе модернизиран и облагороден. През септември гневът срещу растящите наеми прерасна в улични протести на 10 хил. души. В една сграда обаче, позната като Ligsalz8, наемите не са се променяли от 10 години и се очаква да останат същите и в бъдеще.
"През 2008 г. започнахме с наеми от 7.88 евро на квадратен метър и през 2018 г. е същото", казва Йорк Рунте, един от наемателите. А за Мюнхен това е евтино. По думите на Йорк "средният наем е около 13 евро на квадратен метър, но сега, ако сте нов наемател, трябва да плащате повече от 17 евро".
Ligsalz8 е обществена собственост, която не принадлежи нито на частни наемодатели, нито на държавата. Тя е част от обединение за отдаване на жилища под наем (Mietshäuser Syndikat), което си поставя за цел да държи наемите достъпни и далеч от ръцете на спекуланти.
В Мюнхен има контрол над наемите и цените са по-ниски, отколкото във Великобритания например, но цените продължават да пълзят нагоре. Ligsalz8 е включена в повече от 100 проекта в Германия и има връзки с подобни сдружения в Холандия и Австрия. Организаторите възнамеряват да разпространят идеята и в други страни.
"Помислихме си какво можем да направим, за да гарантираме, че тези апартаменти няма да бъдат отново приватизирани?", разказва Йорк.
Как купуват сградите си
Групи наемателите създават жилищни асоциации, които се присъединяват към Mietshäuser Syndikat, за да сформират дружества с ограничена отговорност. Тези дружества впоследствие купуват и притежават сградите.
Те се финансират от преки микрокредити под формата на малки заеми и колективно финансиране, както и от стандартни банкови заеми и подкрепа от Mietshäuser Syndikat. Наемът остава същия дори и след изплащане на заемите.
Това не е кооператив. Наемателите се нуждаят от собствен капитал, казва Йорк и допълва, че има опасност с мнозинство апартаментите да бъдат отново пуснати на пазара.
Вместо това наемателите администрират сами сградата и взимат ключовите решения за поддръжка, реновация и наеми. Сдружението обаче има право да налага вето на всяко предложение за повторна продажба на собствеността.
За жители като Рамона, млад дизайнер на свободна практика, моделът дава сигурност. "В Мюнхен е особено трудно да се намерят достъпни места за живеене. Но в сравнение с други места, в които съм живяла, Ligsalz8 е евтино", казва тя. "Това прави нещата много по-прости за мен, включително и за решението ми да работя на свободна практика. Станах самонаета преди три години и за мен е истинско облекчение да мога да живея тук".
Рамона казва, че съседите й са като семейство. "Всички сме много различни, работим различни неща, на различна възраст сме, има и 20-месечно бебе. Но тази сграда ни събира. Чувстваме се отговорни за този дом".
dnevnik.bg
