Всяка неделя в 10 часа баба се качва на баира над селото. Само там джиесемът ѝ хваща сигнал. И понеже всичките внуци се изнесохме в чужбина, сега баба ми иска Скайп, разказва Райна Бройер в тази хумористична миниатюра:

  Ало, бабо! Нещо ми се губиш. Ало, бабоооо! - викам в слушалката. И ми е свито под лъжичката, че моите германски съседи ще се разбунтуват, задето им нарушавам неделното спокойствие. В Германия то е свещен храм, сигурно има стотици закони, които охраняват неговата неприкосновеност.

-  Ало, ето на най-високото съм - вика отсреща баба.

Качила се е на баирчето над село, с патериците за „скандинавско ходене", дето ѝ ги купих от Германия. Всяка неделя е там горе, точно в 10 часа българско време. Само там „жиесемът" ѝ хваща скъпия вносен сигнал, идващ чак от далечна Германия. Зимъс стационарният вкъщи обикновено не работи - я дъжд, я сняг, я някой си е оставил ръцете по трасето.

-  Ало, бабо! Дай сега рецептата, че Коледа наближава. -  Слагаш праз - вика баба. - Ама голям праз. После моркови. Те вашите там не са като моите от градината, ама каквото, такова. И каймата ви, и тя не е като от нашите прасенца, нали се сещаш, бабе, едни розови, пухкави. То не че останаха много прасенца де. Зимаха ни ги първо комунистите, после капиталистите…

-  Бабо, не се отплесвай, дай рецептата!

-  Да бе. Ами, слагаш каквото имаш. И кервиз…

(Е, тука вече засичам. Ще трябва да се консултирам с Google Translate, че ми се губи тази родна дума.)

-  И хубавичко увиваш зелевите листа, нали? - вика баба. - Вие там кисело зеле имате ли?

-  Имаме, в турския магазин.

-  Абе мани ги тия турци. Те само с лозови ги правят. Нищо не разбират.

30 минути, 3 рецепти и 30 евро сметка по-късно баба ми нещо се разбързва. Почвал ѝ сериалът. Турският. Виж, от това турците разбирали.

А аз запретвам ръкави и запасвам престилката.

Коледа в Германия може да е прекрасна и светла, да ухае на карамел и греяно вино, но Коледа без баба си е като баница без късмети.

Тази зима баба не пожела да дойде на гости в Германия. Имала важна мисия: на село трябвало да се прокара интернет. Баба ми иска Скайп, че всичките внуци се изнесохме по света. Въпреки уверенията на премиера, че България е стабилна и просперираща. Та баба ходи да се моли на кмета да пусне интернета. Дори направила предварително анкета в селото. Всичките осем жители искали интернет. Стопроцентова подкрепа, с други думи. Къде ще намериш такава убедителна статистика? Да, обаче телекомуникационните компании не се интересували от единодушието на селяните, вика ѝ кметът.

Баба ми се сърди, но, хайде, дала му втори шанс - разправя ми от баирчето по джиесема. Щом не може да прокара интернет, да оправи поне автобусната спирка. Ма каква автобусна спирка бе, кипнал той, че тука от четири години автобус не е минавал. Баба ми обаче - инат. Че къде инак да се събере селото, та да си каже две приказки, ако не на спирката, дето вятърът я духна миналата година? Остана една-единствена пейка срещу училището - там под надписа „Да пребъде българо-съветската дружба". Ама то на една пейка събират ли се осем души - айде, седем да са, като махнем кмета, вика баба ми на кмета. Няма начин. Ама поне надписа на училището да махне тоя кмет. Щото от тая дружба нищо хубаво не излезе.

dw.com