С нова документална поредица журналистката Мария Йотова продължи рубриката си „Къси разкази“ в ефира на NOVA през есенния телевизионен сезон. Тя показва хората и житейските ситуации, които стоят зад демографската криза в България. Екипът на предаването „Събуди се“ привлече към проекта и известният български географ и писател доц. Георги Бърдаров, който е ръководител на катедрата по Социално-икономическа география в Геолого-географския факултет на Софийския университет.

В първия епизод, който беше излъчен на 9 септември, Мария Йотова и доц. Георги Бърдаров бяха в Северозападна България, за да видят реалните лица зад статистическите данни. Там откриха, че видинското село Раброво изглежда като след война - деца не са се раждали от години. В село Каниц жителите са само четирима, но не общуват помежду си. В село Нефела (Врачанско) обаче откриват сплотено петчленно семейство, което ипотекира къщата си, за да купи 30 крави и да започне собствен бизнес.

Кое изглежда по-стряскащо - цифрите за стопяването на нацията или човешките истории, които видяхте?

Георги Бърдаров: Разбира се, човешките истории. Зад всяка цифра стои една човешка съдба. Но аз още тук ще възразя, трябва да престанем с апокалиптичната риторика, да погледнем същността на процесите и да видим кои са верните пътища за излизане от ситуацията, която безспорно е тежка, но не безнадеждна, България ще я има.

Мария Йотова: За мен по-стряскащото беше статистиката. Това беше и причината да започнем тази поредица. Всичко, което прочетох по темата бяха апокалиптични прогнози и единствената надежда идваше от интервютата на доц. Бърдаров. Човешките истории, колкото и безнадеждни да изглеждаха на моменти, са по-лесно променими. Двете млади момчета, за които разказахме в епизода за северозапада изглеждаха отчаяни, сякаш заклещени между желанието да останат на мястото, което обичат и невъзможността да имат бъдеще там, но в момента и двамата имат работа. Не в селото. Техният живот се променя към по- добро, статистиката към по-лошо.

Има ли дума, която да опише местата, които обиколихте в рамките на този телевизионен проект?

Георги Бърдаров: Безвремие!

Мария Йотова: Моите думи са дух, упорство, характер. Знам, че е странно да се използват, когато говорим за демографска криза, но другото вече го бях виждала. Това, което ме изненада бяха хората, които не са се отказали, не са се пречупили и се борят, колкото и тежка да е ситуацията.

 Успяхте ли да си обясните през празните детски градини, училища и кметства как е изчезнала цяла една епоха?

Мария Йотова: Аз успях да си обясня механизма на това изчезване. Затваря фабрика, семейство с деца остава без работа, намира работа другаде и се маха от селото. Когато се натрупа критична маса от подобни истории, училището затваря, защото няма деца. Друго семейство иска да остане, но вече няма училище и се местят заради децата. Някой решава все пак да прави бизнес, но вече няма хора, които да работят. Всичко е като скачени съдове. В село Раброво няма безработица, защото почти няма хора в трудоспособна възраст. А държавата се бори само с последиците - социални програми и безплатна храна. Най-страшното е, че това не се е случило изведнъж, за да няма обратен път. Станало е бавно като затъване в блато - 30 годишно потъване.

Георги Бърдаров: Тези картини по-скоро атакуват сетивата ни емоционално, отколкото да дават обяснения. И тук идва един съществен проблем, когато обсъждаме демографията в България. Ние я разглеждаме само от гледна точка на днешният ден и мястото, където се намираме, а пропускаме, че всички обществени и социално-икономически процеси са резултат от причинно-следствените връзки на историята. И за всеки един днешен процес можем да намерим причините в близката или по-далечна история.

Има ли основен проблем, с който може да се обясни демографската криза?

Мария Йотова: Късият отговор е бедността. Дългият е от Бърдаров.

Георги Бърдаров: За мен категорично има и това е емиграцията на хора в активна възраст, защото всяко едно общество, нация, държава се движат напред от своите млади хора. Проблемът на България не е раждаемостта, тя съвсем не толкова ниска, както я изкарват, защото коефициента ни на детност е 1,4 и е напълно съизмерим с държавите в Европа. Проблемът е, че заради емиграцията на млади хора все повече намалява детеродния контингент. Така държавата губи тройно – губи население в детеродна възраст, губи трудоспособно население и вече има остър дефицит на работна ръка и губи образовано население, което е най-големият ресурс и потенциал за нацията.

Най-странен сякаш изглежда оптимизмът, който усетихме още от първия епизод. Озаглавихте го „За Северозапада с надежда“. Защо?

Мария Йотова: Защото не искахме просто да разказваме тъжни истории - хората виждат достатъчно такива около себе си и няма нужда в неделя сутрин да им се напомня, колко лошо за живеене може да е това място. Проблемите бяха отправната ни точка за търсене на решенията. А такива има. Не са лесни и бързи, примерите за тях не са много, но ги има.

Георги Бърдаров: Територия с такива отлични ресурси, климат, почви, води, река Дунав и две граници има всички предпоставки да се развива и просперира и е срамно да бъде в това бедстващо положение. Трябва да променим отношението си към нея и не да я гледаме, като болен човек или изоставено дете, а като потенциал с много възможности за развитие.

Как може да се обърне мрачната тенденция?

Мария Йотова: И ние търсим отговорите на този въпрос. Надявам се в следващите епизоди да успеем да отговорим, поне донякъде. Тази неделя разказваме истории от селата около Петрич, където продължават да се раждат много деца, има млади хора, но огромна част от тях заминават в чужбина. Преди няколко месеца са заминали около 200 човека от района. Но се срещаме и с човек, който е твърдо решен да остане тук, каквото и да се случи. Изречението, което кънти в главата ми е, че всеки който остане трябва да знае, че в следващите 20 години тук ще се живее зле, но трябва да се направи тази жертва заради страната и всички нас. Има и такива хора. И те не са онези патриоти, които гледаме в новините.

Георги Бърдаров: За мен решението е в две стъпки. На първо място голямата битка, когато говорим за демография и бъдеще на България е задържането на младите хора в страната, чрез промени в образователната система, както на ниво средно, така и на ниво висше образование, които да създават кадри адекватни на съвременните икономически реалности и нужди на бизнеса и пазара на труда, и след това качествена реализация на тези кадри с нормални европейски доходи, които да стимулират младите да остават тук, да създават семейства и да имат деца тук. Втората стъпка вече е привличане на млади хора, които са напуснали да с върнат в страната.