Саксонците, които четат, слушат или гледат как (западно-)германските медии отразяват събитията в тяхната провинция, вероятно се чувстват точно както и унгарците, когато те четат какво пишат германските медии за тяхната страна: статиите съдържат повече информация за духовното състояние на авторите, отколкото за страната, за която всъщност става въпрос.
Отношението към източногерманците стана също толкова презрително, колкото е и това към източноевропейците. Между редовете може да се прочете, че онези от Изтока били по-различни, разбирай по-лоши от западняците. Онези от Изтока били духовно и морално изостанали, глупави или сърдити, или и двете заедно. И още: те не били демократи, ами - расисти и ксенофоби. И те - източногерманците и източноевропейците - трябвало още много да учат, преди да станат толкова просветени, колкото авторите на въпросните статии. Може би те били така изпълени с омраза, т.е. сърдити, защото са занемарили прочита на собственото си минало и все още мислят в категориите на комунистическата или дори на фашистката диктатура. Най-милото, което се казва или пише по техен адрес, е, че те изпитвали страхове, за което хората от запада трябвало да ги разберат. Но пък тези техни страхове съществували, защото били прекалено глупави да проумеят, че в действителност нямало никакъв проблем, освен може би с техните собствени расистки рефлекси. И в този смисъл малко превъзпитание чрез "диалог" щяло да свърши добра работа.
Защо западногерманците са толкова далече от реалността?
Тези нападки срещу хората от бившия Източен блок не са нищо ново. За разлика от един дебат, който наскоро се отприщи в Унгария, а именно - защо западняците са идеологически толкова заслепени, че от дърветата вече не могат да видят гората? Дали пък не са станали жертва на мащабно промиване на мозъци? Защо пишат толкова еднообразно и отдалечено от реалността? Накратко: това, че ние на Изток функционираме по-различно, отколкото хората на Запад, вече е тема на дебат и при нас. Но кои в случая бъркат - ние ли, хората от източния фланг на ЕС, или тези на Запад? И колко по-различни сме ние от тях и защо?
Да, хората от бившия Източен блок са израснали в друга среда, различна от тази на Запад. Те винаги са знаели, че медиите и политиците ги лъжат, защото са живели в диктатура. Затова и те инстинктивно реагират критично спрямо медиите и управляващите. Затова и не могат да бъдат наречени "послушни" - защото това е точно обратното на послушанието - те обвиняват правителствата си, че прикриват истината и виждат в управляващите опасност. И ако все пак ги търпят, то е защото не искат нови неприятности.
Това може да продължава така, докато правителствата се държат приемливо и управляват сносно. Не и обаче, когато те надушат некомпетентност, например ако се случи това, което стана в Германия през 2015 година покрай политиката на отворените врати на Ангела Меркел. Или когато икономиката колабира, какъвто беше случаят в късната фаза на комунизма. Тогава недоволството на хората се надига бързо и е възможно да се стигне до експлозия.
Понеже ние, хората от Изтока, сме свикнали да не бъдем информирани коректно от медиите и политиката, сме си намерили други начини да се информираме. Ние в много по-голяма степен обсъждаме помежду си - сред роднини и приятели - какво се случва с хората, които познаваме, и си правим изводи от това. Източният човек разбира света такъв, какъвто е той в неговото обкръжение, и не приема да му бъдат налагани "отгоре" някакви неща.
Когато нечии деца биват тормозени в училище от мигранти или когато жени биват подлагани на сексуален тормоз, и това остава без последствия, на Изток това бързо се превръща в новина, която се разпространява мълниеносно, макар и медиите да не пишат за това. И обикновено ние на Изток имаме много ясно мнение за това, че не ние в случая сме проблемът, а мигрантите-извършители и политиците, които са ги пуснали да дойдат при нас. И това, че повечето мигранти не са такива, а много мили и съвсем нормални хора, изобщо не променя смисъла на горното съждение.
Западняците, за разлика от хората от Изтока, виждят света в светлината на наложените им от различни авторитети идеали - от преподаватели, политици и медии. В случая не става въпрос толкова за действителността, колкото за късните последици от движението от 1968-ма, което трайно промени идейния свят на Запад, т.е. тук става въпрос повече за ценности, а не за реалности: всичи хора са равни, а предразсъдъците спрямо идващите от други страни са расизъм; религията е проблем, а гордостта и любовта към собствената страна се тълкуват като национализъм.
Унгарците разбират хората в Кемниц
Ние на Изток виждаме нещата по различен начин: хората не са равни, а страните по света не са ни "братя"; политиката никога не е солидарна, а се бори само за власт и преследва собствените си интереси. Научили сме тези фрази още в годините на комунистическата диктатура. Знаем, че те са кухи. Ако за източния човек обаче е важна реалността, то западният иска да напасне тази реалност към неговите "ценности" и поради това често изобщо не разбира действителността.
Ето как ние от Източна Европа разбираме източногерманците и това, което сега се случва в Кемниц: оситата (източногерманците) си останаха нормални, каквито сме и ние. Затова и на убийството на техен сънародник те реагираха така, както бихме реагирали и ние в Унгария - изляха гнева си срещу политиците.
Източник: Дойче Веле
