"България не е задънена улица", убеден е Христо Бояджиев, съосновател на сдружение "Тук-Там" и организатор на форума "Кариера в България. Защо не?". В продължение на 10 години той и съмишлениците му се опитват да променят усещането на младите българи, учили или работили в чужбина, че няма смисъл да се връщат в страната поради липса на възможности за професионална реализация.
Самият той е получил образование във Вашингтон и Барселона, но от години работи предимно в България. Предимно, защото, както казва, в отворения свят, в който постоянно има движение, хората са транзитно "тук" или "там". Основната му работа е като изпълнителен директор на дигитално творческо студио Despark, но заедно с това движи и работата на няколко неправителствени организации.
В момента с колеги и съмишленици подготвя 11-то издание на "Кариера в България. Защо не?", което ще срещне на 20 септември мениджъри от над 100 водещи компании в България с млади специалисти с опит зад граница, които търсят възможности да работят у нас.
Дългият път дотук
"Самите фирми искат хора с опит в чужбина и идват на форума, за да се отличат и да покажат, че действително ги търсят. Това ни помага да покажем на българите, учили навън, че и за тях има място. Това е нещо, в което искрено вярваме", обяснява Христо Бояджиев.
С гордост нарича кариерния форум "едно от най-разпознаваемите събития в категорията си в България", и допълва, че "наистина помага на много хора". Казва, че са извървели дълъг път от 2008 г. насам - първата година за участие се регистрирали 400 участници и 30 фирми, а миналата година се събират над 1500 души и около 100 водещи фирми от различни сектори. Според него успехът се дължи не само на "вътрешните фактори" като усърдността на екипа, но и главно на "нуждата от страхотни кадри", която компаниите масово разпознават.
Предимството да избереш България
Христо Бояджиев заявява, че връщайки се тук, "човек може много често да се развие по-бързо и да се изкачи по стълбицата", отколкото в чужбина, което според него е страхотно. Да, той признава, че това невинаги се случва, но все пак отбелязва, че в чужбина по-често се срещат "много дълги йерархични структури" в корпорациите, което не е за всеки.
"В страшно много сектори се търсят хора и то не за ниски позиции, а за такива с отговорности и в които се развиваш професионално", казва той. Допълва, че има много чуждестранни фирми с клонове в България, благодарение на които човек би могъл да има глобално въздействие, работейки локално:"Работиш в интересна среда със страхотни хора на глобално ниво. В крайна сметка това, което получаваш, е като пакет от стойност, ако не по-добро, то със сигурност сравнимо с това, което би получил в чужбина. Това само по себе си е доста вдъхновяващо".
В търсене на "спасение" навън
Въпреки че хиляди българи заминават извън страната всяка година по множество причини, според Бояджиев само някои от тях са търсенето на по-добро образование и по-добра работна възможност. Смята, че "неминуемо има и хора, които са обезверени от липсата на промени във важни сектори на икономиката, и това ги кара да търсят някакво "спасение" навън. Важното според него обаче е, че все повече стават хората, които въпреки предизвикателствата избират да се върнат и виждат възможност за реализация тук: "На нашия форум се стараем да покажем именно страхотните истории на хора, които са решили да се пробват у нас и всъщност са станали много успешни в тяхната сфера. Да, има трудности, но нашата работа е да покажем успешните истории, да им покажем, че има място за тях и да им дадем избор. А пък те дали ще решат да се върнат е вече много лично. Никого няма да върнем с вериги."
Попитан дали в последните години повече българи с опит зад граница избират да работят в България, Христо Бояджиев отговаря: "Това, което знаем със сигурност, е, че нетната миграция намалява, което означава, че макар и все още повече хора да заминават, отколкото се връщат, разликата намалява." Признава, че това са миграционни процеси, които той и съмишлениците му не могат да контролират, но мечтаят ситуацията да се обърне в бъдеще и работят за това.
чети повече на dnevnik.bg