Великобритания като в транс се клатушка към датата, определена за излизане от ЕС. Няма и особена надежда, че някой може да дръпне аварийната спирачка и поне да отложи този злощастен Брекзит, пише Бернд Ригерт.
Според последното предложение на Мей, между Великобритания и ЕС можело до възникне някаква зона за свободна търговия, но само за стоки. С това Брюксел не е съгласен. И сред британските граждани едва 11 процента подкрепят идеята. Тази седмица преговорите с ЕС ще бъдат подновени. Но представителите на ЕС под ръководството на главния преговарящ Мишел Барние, както и хората на Доминик Рааб, лондонския министър за Брекзита, вече се питат: А за какво всъщност ще преговаряме?
Брекзитът не носи никакви предимства за британците
Защото реални решения не се виждат нито по търговските въпроси, нито за границата между Северна Ирландия и Ирландия. Ето защо британското правителство се стреми единствено към някаква обтекаема декларация за бъдещите отношения с ЕС. Самият Евросъюз обаче държи двете страни да подпишат съвсем конкретен договор за напускането на Великобритания, който окончателно решава поне такива основни въпроси като парите, границите и правата на гражданите. Ясно е едно: времето изтича. Защото договорът би трябвало да е готов до края на октомври. А това ще се окаже много трудна работа.
Досегашната тактика, която Лондон използваше в преговорите – да се прави на умряла лисица и едва в най-последния момент да съобщава някакви конкретни искания по същество – този път няма да го доведе доникъде. Тереза Мей се опита да омае поотделно Берлин и Париж и така да вбие клин в ЕС, но този опит се провали. Позицията на британците е слаба и става все по-слаба. ЕС има много по-малко за губене, отколкото Великобритания. Притисната до стената, министър-председателката все повече напомпва паниката на Острова. Зове хората да се запасяват с храни и лекарства и с далечен прицел вече внушава легендата, че за всичко е виновен ЕС, който не проявявал достатъчно гъвкавост.
Основният проблем се свежда до това, че Брекзитът беше извоюван с помощта на една лъжовна кампания и всъщност не носи никакви изгоди на Великобритания – нито в търговията, нито по отношение на миграцията. Точно обратното. Британските работодатели вече се оплакват, че все по-малко граждани на ЕС искат да работят във Великобритания. А в страната има почти пълна заетост и липсват кадри. Полски камериерки или германски лекари биха били добре дошли. Но Брекзитът ги възпира.Привържениците на оставането в ЕС почти отчаяно се борят за втори референдум, за да спрат Брекзита. Но референдум няма да има – поне докато начело на правителството е Тереза Мей, която категорично го отхвърля. Не се знае обаче дали министър-председателката наесен ще овладее вътрешнопартийните караници и ще се задържи на поста си. Но пък нейната позиция в момента е толкова неблагодарна, че никой не я иска.
Опозицията ли? Каква опозиция?
Главният поборник за Брекзита, политическият клоун Борис Джонсън, вече си вдигна чуковете. Лидерът на опозицията Джереми Корбин някак си не се възползва от изгодната ситуация. Неговата Лейбъристка партия изостава от консерваторите, защото Корбин, който всеотдайно подкрепя палестинците, се замеси в скандал, свързан с предполагаемите му симпатии към палестински терористи. Корбин освен това е радикален социалист и досега изобщо не е предложил свое виждане за Брекзита. Тъй че водачът на лейбъристите просто не може да бъде действителна алтернатива на Тереза Мей.
А оттук насетне? Великобритания продължава като в транс да се клатушка към датата, определена за излизане от ЕС. И в момента няма особена надежда, че някой може да дръпне внезапната спирачка и поне да отложи този злощастен Брекзит.
източник: dw.com
