На 5 август 1998 г. умира Тодор Живков. Същият ден властта обяви, че сменя парите.

Той е председател на Държавния съвет на НРБ (1971-1989), първи секретар (от 1954 г.) и ген.секретар (1981-1989) на ЦК на БКП. С решение на ЦК на БКП е изваден от състава на ЦК на БКП (8 декември 1989 г.); изключен от БКП (13 декември 1989 г.).

На 4 септември 1992 г. Върховният съд на България му налага 7 години затвор за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат, за жилища, коли и др. Осъден да върне на държавата 21 010 380 лв.

На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд признават на Живков статут на бивш държавен глава и прекратяват делото срещу него.

Един от вицовете, за които човек можеше да бъде арестуван по времето на социализма беше: "2020 г. Въпрос: Кой е Тодор Живков? Отговор: Дребен диктатор от времето на Лили Иванова".

На днешния ден, в който се навършват 20 години от смъртта на един от най-дългогодишните управници на България, ви предлагаме част от "бисерите" на едновремешния Първи:

„Тази година – завод за полупроводници. Догодина – за цели проводници!“ (при откриването на Завода за полупроводници в Ботевград)

„Откривам новия завод за вело… за вело… Абе за колелета!“

„Че как да не успее Русия с нейните природни богатства, те имат повече залежи от Менделеевата таблица…“

„Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.“

Т. Живков: „А до реката, от нас да мине – едно училище! Хората: „Ама ние нямаме толкова деца, бе другарю Живков.“ Т. Живков: „И деца ще ви направим, бе другари!“

„Другари, вие имате информация и ние имаме информация.“

„Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари.“

„Ние трябва да направим коренен поврат, на 360 градуса.“

„Добър журналист е тоя, който пише не това, което се говори, а това, което трябва.“

„Времето е ваше, но всичко друго е наше!“

„…Аз работех като преводач – превеждах овците от един хълм към друг…“