България има демографски характеристики на развито общество - т.е. малко деца, в които се инвестира много, коментира в предаването на БНТ "Денят започва" социалният антрополог Харалан Александров. В предмодерните общества семейната стратегия е изисквала да се раждат повече деца с надеждата, колкото може повече от тях да оцелеят и да работят в семейния бизнес и в задругата на село. Той открои, че тенденциите са типични и че това, което се случва в България, се наблюдава в повечето европейски страни. Все пак има разлика и тя е, че истински добрият живот на децата най-често не е на територията на България или продължава да се смята, че емиграцията е много добро решение. Както вътрешната миграция от малките населени места и периферията към по-големите градове, така и емиграцията към европейските градове, а и към страните от цял свят, продължава да е много изразена. И това е така, защото добрият живот не е тук. Продължава да се смята, че хубавият живот е някъде другаде.
По думите на психолога д-р Маргарита Бакрачева тенденциите за намаляване на населението продължават от дълго време. Тя каза, че у нас съществува разбирането, че животът навън е по-добър и родителите подкрепят решението на децата си да напуснат страната. Миграцията винаги е свързана с търсене на нещо по-добро и компенсация. "Спецификата при нас е, че има този елемент, че се чувстваш зле и тук, и там, т.е. ти си принуден да го правиш. Има такъв елемент на недоброволно вземане на решения", допълни тя.
Борислав Борисов подчерта, че в последните години се наблюдава "тенденция за около 40% от селата, където тази вътрешна миграция, която беше характерна за периода преди 10-15 години, вече се обръща към обратна тенденция. За някои региони, където има условия за работа, където има интернет и изградена инфраструктура, наблюдаваме сериозно завръщане на хора, най-вече млади хора, към селата. Даже в последните години хора, които са били в чужбина, избират да се завърнат в селата". Според Борисов, говорейки за миграцията, трябва да вземем предвид и ценностната система на хората, защото в момента много хора се връщат в селата осъзнато като нов стил на живот, който големият град не може да им даде. Що се отнася до плана за насърчаване на раждаемостта, Харалан Александров беше категоричен: "Това са пожелателни документи. Те винаги се пишат на идеологически език. Варират между добрите намерения и между заклинанията. Не можем да се сърдим на политиците за това, защото те много малко контролират територията." Ако коментираме политиката на Унгария по отношения на насърчаването на раждаемостта, трябва да кажем, че тази политика търпя доста критики, но е факт, че дава резултати. "В гетата раждането на деца винаги е бизнес. Въпросът е възможно ли е да бъде въведен двоен стандарт? Единственият начин да проработи тази семейна политика е тя да бъде ексклузивна, т.е. тя да включва една етническа група или една социална група, например на имуществен или на образователен признак, да има ценз, така да се каже, и да бъде изключена друга, което е в крещящо противоречие с целия либерален мейнстрийм. В момента, в който си позволиш да го напуснеш обаче, което Орбан си позволи, изведнъж този проблем изчезва по магически начин и можеш да започнеш да инвестираш в по-образованата, по-работливата, по-активната и по-лоялната ти политическа част от населението и това е нещо, което предстои да се случва все повече", каза той.
източник: bnt.bg
