Любопитна класация на най-лесните начини, с които можеш да изнервиш всяка една нация в Европа, определи за българите следното опасно изречение: да ги попиташ “Все още ли използвате руската азбука”. Действително, подобен въпрос може да накара всеки нашенец да яхне метлата, пише “Марица”.
В същото време списъкът е много по-дълъг и може да се допълни с други супер опасни изказвания. Вероятността да ги чуеш е най-голяма, когато си в чужбина и тепърва завързваш разговор с човек, който въобще не е наясно с българската проблематика. Ето ги 10-те най-критични ситуации, събрани от “Стандарт”.
1. Знаем ви! Стоичков!
Всички обичаме Камата. Но когато поредният ентусиазиран чужденец те свързва единствено с левачката, взема да ти писва. “А, България ли? Знаем ви – Стоичков!”, гласи кратката еуфорична реплика, която отдавна вече не приемаме с възторг. После се стига непременно до онзи мач с Германия и прословутия гол и въобще…това ли е всичко? Хем се радваш, хем на моменти си казваш – стига бе, друго няма ли, с което да сме впечатлили света? И това заслуга на Стоичков ли е или е проблем на липсата ни на други заслуги?
Разбира се, в последните години нещата малко се промениха. Може да чуеш: “България? Бербатов!”, “България? Димитров!” или “България? Кубрат Пулев”! Едва ли обаче се нуждаехме тъкмо от такова разнообразие.
2. Били сте част от СССР?
Макар да изглежда така, все пак не сме. Крайно неприятно е да видиш как споменаването на България при един чужденец предизвиква вдигане на рамене и бърза асоциация с бивша сива соц страна, в която едно време е било много зле, а сега е пак зле, понеже едно време е било много зле (нещо такова си мислят чужденците). Идеята за източноевропейска държава, отскоро получила шанса да бъде размразена от соц блока, е една от най-популярните кофти представи за България. Петолъчки, мумии, панелки, комунизъм – това са първите асоциации, които хрумват на немалко чужденци. Върви им обяснявай, че все пак много неща са се променили. Или май всъщност не са…
3. Жените ви са много яки
“The beer is cheep and the girls are hot”. Бирата е евтина и жените ви са готини. Краткото изречение, с което се изчерпва мотивацията на един западняк да се забие в Слънчев бряг и да прекара една седмица в несвяст и запой. Че жените ни са “яки”, го знаем добре – някак си обаче не сме особено ентусиазирани от идеята за скандинавци и англичани, които гледат на идването си у нас като на едновремешно плячкосване. А историите, в които някой чужденец не е уцелил басейна на хотела, след като е скочил пиян от терасата, будят в нас леко злорадство. Колонизаторската настройка, с която пристъпват тук не е никак приятна.
4. Вие не можете да пиете...
Така ли? Ако човек попадне в компания на западняци няма как да не забележи, че са измислили някакви много странни игри, с които да се стимулират едни други да пият – например, ако не познаеш отговора на някакъв въпрос, надигаш чашата. Детска работа…Истинският пияч няма нужда от подобни самозаблуждения, за да се отдаде на чашката. Въобще, никога не се състезавай с българите, щом стане дума за пиене – особено ако страната ти се намира някъде наляво от Белград.
5. Били сме в София, но не ни хареса
Ами да се бяхте разходили малко. На много хора представата за туризъм е да отидат в столицата на една държава, да поседят два дни и после да се върнат. Правят си снимки на центъра пред петте най-важни сгради и толкова – видели са всичко! Ако това ти е подходът, София наистина не изглежда особено атрактивна. Малко са чужденците, които успяват да изпитат автентично любопитство към страната. А българите са особено племе – сами могат да си ругаят държавата от сутрин до вечер, но когато някой отвън каже нещо срещу нея, веднага настръхваш и почваш да я защитаваш.
6. Имате само корупция и мутри
Ние сме си виновни за този имидж. Само че заради него в съзнанието на чужденците нещата изглеждат по следния начин: хората тук едва ли не ги е страх да ходят по улицата, рискът някой да те пребие зад някой ъгъл е долу горе 50 на 50, всеки втори притежава пистолет, а всеки четвърти – калашник. Уличното осветление не работи, хората се крият по къщите си, а ако си момиче ти предстои отвличане или изнасилване. Представата за България в чужбина често е за едно супер мрачно място, в което дори дърветата се протягат да те спънат като в мрачна анимация на Тим Бъртън. Изнервяща работа.
7. Влизаш с обувките
Това никога не сме го разбирали. Статутът на българското гостоприемство не е съвсем ясен, но има един сигурен начин да си навлечеш гнева на българите и той е да влетиш с обувките в къщата. Защо и как немалко домакинства в чужбина предпочитат да канят гостите си без да изискват от тях да се събуват, не ни е съвсем ясно. Никой не печели от тази работа! Домакинът трябва да чисти после, а гостът трябва да седи със спарени крака: къде е далаверата в цялата работа? Че как въобще може да почувстваш, че си влязъл в дом и си на гости, ако не си събуеш обувките. Странни работи…
8. Самуил не е ли македонец?
Пробвай да кажеш нещо подобно и скандалът ти е гарантиран. По-добре темата България-Македония да си остане незачекната, че иначе лошо. Въобще, ако не знаеш как седят нещата с историята ни, по-добре въобще не се обаждай. Един чужденец трябва внимателно и учтиво да разпитва за детайлите около миналото ни и да бъде внимателен и тих като на аудиенция при папата. Ние ще му разкажем за нещата надълго и на широко, че да се научи най-сетне. Той, разбира се, ще се отегчи още на 52-рата минута от твоя разказ за славното българско минало, но ти не му спестявай нито една подробност.
9. Да не си изядеш храната
Това ако не си го разбрал, значи нищо не си научил за българите. Когато отидеш на гости, яденето не е просто фон, на който се развиват разговорите. Напротив, всъщност е обратното: храната е основно, а разговорите са способ, който допринася за работата на перисталтиката. Ако оставиш манджата недокосната, забрави, свършен си – няма по-голяма обида за домакинята. Всичко трябва да се омита от чинията. Ти си мислиш, че нещата опират до елементарния физически процес на храненето. Колко наивно! Значи въобще не познаваш българите! На чуждата трапеза се разразява огромен социален залог. Вкусването от приготвената храна, точните думи, с които ще се произнесеш за качеството й, интонацията, с която ще съобщиш за нивото на мусаката, особеното премлясване с устни, с което ще съпроводиш първото отпиване от ракията – всички тези ритуали са социално изкуство, което трябва да овладееш до съвършенство.
10. Да те сбъркат с другите балканци
В един хубав български роман има такъв момент – двама чужденци си говорят за България и единият казва: “Не я ли знаеш? Намира се между Румъния, Сърбия, Турция и Гърция”. А другият отвръща: така ли? Аз си мислех, че там няма нищо!”.
Няма нищо по-кофти от това да те сбъркат с някои от другите балканци наоколо. Най-често номера става с румънците – тях са ги чували, а нас не. Каква е тая несправедливост? Разбира се, и при тях не е лесно. Граф Дракула, та граф Дракула – кога ще се сложи край на всички тези стереотипи?
Разбира се, никога.
