Съветът на ЕС постигна днес консенсус по промените в Акта относно изборите за членове на Европейския парламент благодарение на компромисното предложение, представено от българското председателство, съобщи пресцентърът на МВнР. Това става за първи път от 1976 г. 

 

Промените са в девет области, които българското председателство представи в т.нар. компромисен пакет 7 плюс 2.

 

1.Въвежда се минимален задължителен праг от 2 до 5 % за избирателни райони, излъчващи над 35 членове на ЕП. Формулировката е основана на идеята по-високият брой места в избирателен район, предмет на праговете, да бъде компенсиран с минимален задължителен праг, с цел избягване на дискриминационното третиране. Мярката ще важи за държави, които на изборите за ЕП представляват цял едномандатен избирателен район и излъчват над 35 евродепутати.

 

2.В съответствие със своите национални изборни процедури държавите членки могат да предприемат необходимите мерки, за да дадат възможност на своите граждани, пребиваващи в трети държави, да гласуват на изборите за Европейски парламент.

 

3.Въвежда се краен срок от поне три седмици преди изборите за представяне на кандидатурите.

 

4.Дава се възможност държавите членки да позволят показването на името и логото на европейските политически партии върху изборните бюлетини.

 

5.Приета е разпоредба, хармонизираща разпространението на изборни материали за европейските избори с практиката при националните избори.

 

6.Възможност за предварително гласуване, гласуване по пощата, електронно и интернет гласуване.

 

7.Задължение за държавите членки да осигурят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции в случаи на двойно гласуване

 

8.Определяне на орган за контакт за обмен на данни относно гласоподавателите и кандидатите.

 

9.Добавяне на текст, с който членовете на Европарламента ще се дефинират като представители на всички граждани на Евросъюза.

 

Съветът работи вече повече от 2 години по предложенията на ЕП за изменения на изборното законодателство, приети през ноември 2015 г. Българското председателство на Съвета под ръководството на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева продължи работата по досието, като представи компромисно предложение, който взема предвид различните позиции и националните интереси.