На следващия ден след Петдесетница Православната църква отдава почит на Светия животворящ Дух, който е третото лице на Светата единосъщна и неразделна Троица.

Между двете световни войни Свети дух се отбелязвал с многохилядни шествия като празник на българските герои и е имал същото значение като Деня на славянската писменост и култура 24 май и Деня на народните будители 1 ноември.

Празникът е свързан по смисъл с честването на Петдесетница и се отбелязва в понеделник. На този ден църквата прославя Светата Животворна Троица – Бог-Отец, Бог-Син, Бог-Дух Свети, които имат равно Божеско достойнство. Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. Неговият виртуален образ е гълъбът.

Празникът се свързва с култа към мъртвите и според народната вяра на него душите на покойниците, „пуснати” на Великден, „се прибират”. Жените носят на гробищата орехови листа, разстилат ги върху гробовете, та да „направят сянка” на мъртвите на оня свят. В черквата постилат на пода орехова шума, коленичат на нея и със затворени очи „виждат” свидните си близки покойници.

С този ден започва Русалската седмица, приемана за особено опасен период. Тогава идват русалийките, които според народно поверие били душите на млади удавници, които прелитали отвъд Дунав във вид на бели и жълти пеперуди.