Земетресенията в България са сред най-опасните природни бедствия. 97 % от територията на страната е застрашена от сеизмични въздействия. Най-опасните сеизмични зони са Благоевградската, Софийската, Маришката, Шабленската, Великотърновската и Горнооряховската.

Първите писмени сведения за земетресенията на територията на страната се отнасят към I век пр.н.е., когато земетресение е разкъсало Чиракманското плато и погребало в Черно море античния град Бизоне (Каварна), пишат от Националния институт по геофизика, геодезия и география.

Системни наблюдения на земетресенията в България започват през 1892 г., когато е основана Сеизмологичната служба към Централната метеорологична станция в София. За целия „досеизмологичен” период преди 1891 г., до нас са достигнали сравнително ограничен брой исторически хроники и документи за станали силни земетресения по нашите земи.

Началото на организирано и системно изучаване на земетресенията в България е положено през 1891 г. от акад. Спас Вацов, който се явява основоположник на българската метеорология и сеизмология. Той последователно осъществява разширяването на сеизмологичните изследвания в рамките на дейността на Централната метеорологична станция в София.

През 20 век на територията на страната има над 7 земетресения от и над 7 по Рихтер, както и още 8 от над пет по Рихтер.

През 1901 година на 31 март районът на Шабла е ударен от два труса от 7,2 по Рихтер и 7,1 по Рихтер. На 4 април 1904 г. в долината на р. Струма има две земетресения с магнитуд 7.1 и 7.8 по Рихтер. Земетресението е най-силното в Европа за последните 150 години. Загиват повече от 200 души, разрушенията и щетите са огромни, пише seizmologiq.wordpress.com.

Само за пет години –1908, 1909 и 1913 година , в района на Горна Оряховица са регистрирани 3 земетресения със сила от 7 по Рихтер. Трус с такава мощ разбират какво е и в Поповица и Гълъбово през 1928 година. В разгара на Втората световна война, на 17 март 1942 година, в Разград разтриса отново със 7 по Рихтер.

Земетресения над 5 по Рихтер, но под 7.

На 8 октомври 1905 в долината на река Струма е регистрирано земетресение с магнитуд 6.4 по Рихтер. А на 14 април 1928 година в Чирпан трус от 6,8 по Рихтер. Разрушени са почти всички сгради в Чирпан и днешен Първомай. Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са жп линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите.

15 февруари 1909 г. в Ямбол има земетресение от 5,9 по Рихтер, а на 18 октомври 1917 г. в София – 5,2 по Рихтер. Над 5 по Рихтер има още в Поповица и Гълъбово през 1928 година – 5,6, В Шабла – 5,5 по Рихтер на 30 юни 1956 г., във Велинград – 5,3 по Рихтер през 1977 година.

На 21 февруари 1986 година 5,1 по Рихтер разтрисат Стражица. След труса 80 на сто от жилищата в града стават необитаеми. Няколко месеца по-късно – на 7 декември 1986 г., Попово разбира какво е трус от 5,6 по Рихтер.

След 2000 година най-силното земетресение е в Перник. На 22 май 2012 година в 03:00 часа е регистриран трус от 5,8 по Рихтер с епицентър на около 2 км югозападно от центъра на Перник. Земетресението е с дълбочина около 9 км. Земетресението е усетено в цяла Западна България, по-слабо в Централна България, но дори и в Източна България, както и в някои съседни страни. Регистрирани са разрушения на къщи и обществени сгради.