Едва на 31 г., на днешния ден, преди 114 г., пада убит от куршуми на турска потеря при с. Баница един от най-смелите борци за свободата на Българска Македония и Одринско – Гоце Делчев, национален герой на България и на Македония.

Поетът-революционер Пейо Яворов пише за своя скъп приятел, с когото са били рамо до рамо в борбите, как Гоце разказвал на другарите си свои сънища, които съвпадали с избиването на близки нему хора: "С нашия живот, какъвто е, станах вече и фаталист. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето". Пророчески сън.

Почти едновременно с Гоце са убити още шестима негови събратя по оръжие, останалите живи от четата влизат в една плевня и след цял ден сражение се измъкват незабелязано между пламъците на Баница, цяла изгорена.

"Петнадесет часа турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гроба на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата... Защото осиротяваше цял народ", реди скръбните думи Яворов.

Вражеската потеря била командвана от майор Хюсеин Тефиков, родом от Родопите, който е съвипускник на Гоце Делчев от Военното училище в София. Чест му прави, че не позволил гавра с тялото на революционера.

За има-няма десетина години Гоце Делчев израства не само духовно, но става и един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. И всичко за това пусто общо българско Отечество, което разделено не е давало мира ни на Гоце Делчев, ни на Яне Сандански, ни на Христо Татарчев, ни на Гьорче Петров и хиляди други като тях.

"Дойде време да работим за България, понеже ние всички сме българи", казвал Гоце.

Родният му Кукуш е разрушен, пометено е и село Баница. Нямат мира и костите на Гоце Делчев - пренасяни и разнасяни, за да са уж все у дома, но така, както го разбират политиците през различните години след смъртта му.

След 9-ти септември 1944 г. България сменя позорно политиката си по македонския въпрос под давлнието на СССР и предава костите на героя си - мъченик, на Социалистическа Република Македония, където те са препогребани в каменен саркофаг в църквата "Свети Спас", там са и днес.

На 3 май 1943 г. върху общ гроб в окрайнините на село Баница видни общественици, заедно със сестрите на Гоце – Ружа, Велика и Елена, както и техните потомци, поставят бяла мраморна плоча с надпис: "В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина - България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово, войвода; Стефан Духов от с. Търлис, четник; Стоян Захариев от с. Баница, революционер; Димитър Палянков от с. Броди, революционер. Заветът им бе – Свобода или смърт!".

Мраморната плоча е разбита и унищожена няколко години след това, през 1946 г. - от гръцките власти. Според скорошни снимки, след родолюбива инициатива на група патриоти, през 2013 г. е възстановена възпоменателната плоча, но само с името на Гоце Делчев, и я слагат на входа на единствената оцеляла в Баница постройка - старата камбанария.

В края на 2014 г. и тази мраморна плоча е строшена. Но камбанарията стои, пожалена от времето, а наоколо се валят камъни и останки от старите къщи насред поляни и бурени.

Народът, обикновените хора, го тачат през всичките тези над 100 г. след гибелта му. Песен са му съчинили, пеят я, в България има много негови паметници, слави го и Македония, но споменът за него се топи, както и достойният му народ, за който Апостола на свободата на македонските българи Гоце Делчев даде неизживения си живот.