Своето наименование най-шеметната нощ в годината получава в чест на монахинята, а впоследствие и светица, Валпургия. В списъка на светците нейният ден е 1 май. От памтивека празникът в чест на идващото лято е посветен на слънцето, плодородието и мъжката сила. По метода на противоборството постепенно се появяват и подозренията, че нечистите сили няма да оставят така нещата и ще се опитат да попречат на хората да се разтоварят от сметките за парно и ток.
В Германия, Финландия, Швеция, Естония, Литва, Латвия, Румъния и Чехия, където този празник се отбелязва проблемът с раздутите сметки не съществува, но вещиците си организират нещо като симпозиум на връх Брокен в планината Херц, за да обменят последни клюки и да обменят мнения за най-новите модели метли.
Валпургиевата нощ се отбелязва в цяла Централна и Северна Европа. Хората посрещат пролетта и палят огньове, за да пропъдят вещиците. Програмата на празника не се променя вече повече от 100 години: старинни танци и традиционни огньове в навечерието на Валпургиевата нощ.
- В Бавария шегаджии мажат входните брави с паста за зъби, преместват вратите на друго място и вадят връзките от обувките. Нещо като закъснял 1 април.
- В Скандинавия палят огньове, за да привлекат пролетта, прогонят духовете или да се избавят от натрупалия се през зимата боклук.
- В Чехия в навечерието на Валпургиевата нощ посипват прага с пясък или трева, за да не могат вещиците да влязат в дома, докато не преброят всички песъчинки и стръкчета.
- Финландците смятат, че в последния ден на април няма нито едно възвишение на хълм, където да не седят вещици.
Смята се, че билките във Валпургиевата нощ придобиват чудодейна сила. Ако забъркате с тях отвара за любимия, той ще забрави за всички останали жени по света.
Вещицата (от веща, знаеща, умееща) - е жена, която практикува магии. В Средновековието се налага представата, че жената става вещица, след като сключи сделка с Дявола и в резултат на този съюз получава силата да вреди и причинява злини. На вещиците се приписват участия в горски сборища (основно по време на Валпургиевата нощ), съвъкупление с демони в образа на мъже (инкуби), принасяне в жертва на младенци с цел избягване настъпването на края на света и други такива.
При славянските народи отношението към вещиците е различно. Като такива се определят жени, които притежават способности да вредят, да отнемат млякото у кравите, козината на овцете, яйцата на кокошките, мазнината на свинете, да похабяват реколтата, да изпращат болести и развалят продукти. Вещицата обича да прави синоптиците на глупаци и ръководи времето, както си иска: те предсказват поройни дъждове, тя предизвиква суша, и обратното. Даже присънилата се вещица може да донесе неприятности.
Народът разделя вещиците на две категории - родени и научени. Според поверията вещицата с вроден талант се появява, ако в семейството има седем момичета подред, а между тях няма нито едно момче, или е представителка на трето поколение извънбрачни девойки или просто е дъщеря на вещица. Твърди се, че вещица може да роди бременна жена, която, докато приготвя и опитва вечерята на вкус, преглътне малко въгленче. Или когато детето е проклето още в майчината утроба.
Научената вещица черпи знания и опит от други вещици, от дявола или изобщо от нечистите сили. Разликата между родената и научената вещица е в това, че първата понякога може да поправи причинените вреди, докато учената никога не го прави.
В украинските съдебни актове от XVIII в. се срещат данни за изпитания на вещици. През 1709 г. селяни и дворяни проверили заподозряната във вещерски умения дворянка Яворская: съблекли я гола и я вързали на кръст, както това се е правело обикновено - палецът на дясната ръка се завръзвал за палеца на левия крак, а палецът на лявата ръка, за палеца на десния крак. Между вързаните ръце и крака се прекарвала връв и „вещицата" се спускала във вода. Ако потъне, тя била признавана за невинна.
Думите „вещица" и „магьосничество" са известни на човечеството от хилядолетия, и това, което обозначават, е разпространено по цял свят. Но от края на ХV до средата на ХVII век, в Западна Европа нещата излизат извън контрол. Маниакалното преследване на хора със свръхспособности влиза в историографията под наименованието „лов на вещици". Протестантската и католическата църква водят война в невиждани мащаби. По някои данни около 200 000 човека (основно жени) са признати за виновни и обесени или изгорени на клада. Особена милост към осъдените е да ги удушат, преди да предприемат едно от двете смъртни наказания.
Кои попадат на прицел? Основно тези, които изготвят лекарства и елексири. Това са знахарки, лечителки и такива, които съхраняват и разпространяват техните рецепти. Обвинените в магьосничество не могат по никакъв начин да докажат невинността си.
Младостта и красотата не гарантират безопасността. През 1629 г. е изгорена на кладата 19-годишната Барбара Хобел. В списъка на палача за нея се казва: „Най-чистата девица на Вурцбург". Друга млада жена, приготвена за бесилото, е характеризирана като „най-чистата и святата в Кьолн". Понякога именно младостта, красотата, а колкото и да е странно - и набожността, привличат вниманието на демонолозите.
По време на съд за магьосничество трябвало да се докаже наличието на две неща -любимец и „знака на вещицата". И едното, и другото не било трудно да се установят. В качеството на „любимец" можело да се възприеме всяко домашно животно, включително и хлебарката, пълзяща по пода. За „вещерски знак" също се приемало, каквото падне - от родилен белег, което само по себе си се смятало за неопровержимо доказателство, до всякаква физическа аномалия, от рода на брадавица или бенка.
Заподозряната жена била събличана чисто гола, избръсвали главата и тялото й и започвали „огледа". Нерядко проверките се провеждали публично, в присъствието на неограничен брой изследователи на вещици. Понякога жената била привързвана разкрачена за стол, защото се смятало, че белегът може да е скрит на най-интимното място. И макар че съдебните дела на вещиците преминавали под егидата на защитата на морала, те разпалвали садистки наклонности у палачите и тълпата.
