Той се отбелязва от 1982 г. по решение на ЮНЕСКО на рождения ден на френския балет майстор Жан-Жорж Новер (Jean-Georges Noverre), реформатор и теоретик на хореографското изкуство, който влиза в историята като "баща на съвременния балет".

На този ден целият танцуващ свят отбелязва своя професионален празник – театрални опери и балети, съвременни танцови трупи, ансамбли за съвременни балетни и народни танци и други, както професионални, така и самодейни артисти, танцьори, които обичат музиката и танците.

Световният ден на танца събира танцьори от различни държави по света за да отпразнува универсалната същност на изкуството, да прескочи всички политически, културни и етнически бариери и да събере хората в мир и приятелство благодарение на един общ език: езика на танца.

За разлика от повечето танцьори и хореографи на тази, а и на по-късните епохи, Жан-Жорж Новер не произхожда от актьорско семейство. Неговият баща Жан Луис Новер бил адютант в армията на шведския крал Карл ХІІ.

Жан-Жорж Новер е роден на 29 април 1727 г. в Париж. Получил добро образование и го очаквала военна кариера, но самостоятелен по натура, той отстоява своята любов към театъра и по-точно към танца. Негов учител бил Жан-Дени Дюпре и знаменитият Луи Дюпре. През 1743 г. Луи Дюпре бил поканен да постави танците за водевил в Комическата опера, където се играели драматични спектакли, опери и балети. Дюпре предложил на шестнадесет годишния Новер ангажимент. Сезонът бил открит на 08.06.1743 г. и името на Новер за пръв път се появило на афиша. Той участвал в спектакъла „Безумно двусмислие“ от Фавар – пародия на „Галантни Индии“.

През 1745 г. антрепризата на Жан Моне – импресарио на Комическата опера, била прекратена и Новер, заедно с Лани и неговите две сестри заминали за Берлин. Там балетът съществувал заради фаворитката на Фридрих СС – Барберина Кампанини. Новер участвал в танцовите епизоди на оперите, съчинени от Лани. В Берлин Новер бил представен на Волтер, което му позволило по - късно да търси поддръжка от великия си съотечественик. В края на 1747 г. грубостта на Фридрих II принудила танцьорите да напуснат неговия двор. Новер се отправил за Марсилия, вече като балетмайстор. През 1750 г. той бил партньор на знаменитата Камарго в Лионския театър, а през 1751 - 1752 г. младия Новер сам оглавил балетната трупа на този театър.