Хората сме устроени така, че слушаме избирателно. Прихващаме определени фрази от околните, и сме склонни да ги смятаме за по-кадърни от нас, а оттам и фразите – за по-модерни. Затова и ние – без да се замисляме – започваме да ги употребяваме. И понеже събеседниците, пред които ги използваме, вероятно също имат тази склонност, те не изразяват несъгласието си с новите ни речникови придобивки. Преди да се усетим, всички се разхождаме и си разменяме крайно неподходящи изречения.

После се чудите защо светът кипи от войни и конфликти? Или защо толкова много корпоративни организации наемат психотерапевти?

Един психолог би искал да изкорени враждебността от речника ни.

Адам Галински, професор по бизнес и председател на ръководния отдел на Columbia Business School, вярва, че една фраза е особено проблемна.

Не, не става въпрос за „Обичам те“. Нито за „Мисля, че имаме роднинска връзка“.

Всъщност е доста често срещана - „Трябва да поговорим“.

През годините цели бракове са се разпадали заради тази фраза. Но Галински смята, че тя е също толкова деструктивна в професионалните отношения, защото е съставена от плашещи думи и изпълнена с неясноти, особено когато е изречена от човек с власт към негов подчинен.

Адресатът на тези думи веднага си мисли, че е направил нещо нередно, и започва да се чуди къде може да е сбъркал.

Може би с шегата за Джак Уелч, котето и играта на покер? А може би нещо, свързано с облеклото, миризмата или къдравото зеле между зъбите след обяда? Да не би да е обидил клиент?

За щастие, като виден академик, Галински има решение.

Ако се намирате в позиция на власт, избягвайте формулировката „Трябва да поговорим“ и вместо това веднага обяснете, че причината за необходимостта от разговор не е притеснителна или, ако е, пояснете защо.

Тревожа се.

Кога пряката комуникация изобщо е помогнала на някого, особено в корпоративните среди?

В крайна сметка, единственото, в което светът на бизнеса иска да вярвате, е ентусиазма и че оцеляват само най-силните. Реалността обаче е друга – властва скуката и оцеляват най-добрите политици.

Не е ли „Трябва да поговорим“ просто политически коректният вариант на „Бесен съм ти, но искам да ти кажа точно колко съм ти бесен в личен разговор, а не пред всички в ресторанта/офиса/тоалетната“?

Или пък на „Имам лоши новини за теб, но не искам да ме помислят за напълно безчувствен, затова ще ти кажа 'Трябва да поговорим' със спокоен и тих глас, за да разбереш, че новините са лоши, без да ми се налага да ти съобщавам в какво точно се изразяват лошите новини“.

Не стои ли тази често употребявана фраза наравно с „Решихме да преструктурираме бизнеса“ или „Ще трябва да орежем някои работни места“?

Галински вероятно е прав, че фразата „Трябва да поговорим“ е придобила доста значения заради широката употреба от несъобразителни мениджъри и съпрузи, които я използват като тояга за нежно изтезание, вместо да размахат смъртоносната брадва.

Но в свят, който има претенции, че вярва в откритата комуникация, а същевременно забранява потенциално обидните гледни точки в университетските кампуси, как бихме могли да се надяваме, че някой ден ще се отървем от тези предполагаемо деликатни, но реално всяващи ужас фрази?

Източник: Мениджър Нюз.