1947 г. Тур Хейердал започва пътешествие с тръстиковата си лодка Кон-Тики, с която изминава повече от 5000 морски мили. Още като малък той проявява интерес към природата. Вдъхновен от майка си, която работи като уредник на местен музей, Хейердал започва да се интересува от зоология. Докато е още в началното училище, той организира зоологически музей в стая в дома си. През 1933 г. се записва в университета в Осло, където изучава зоология и география, докато не тръгва на първата си експедиция до Полинезия през 1937-1938 г.

Пристигайки в Полинезия, младият студент Хейердал и съпругата му Лив са приети от Терииероо, полинезийския вожд на Таити, през 1937 г. След като живее според полинезийските обичаи и начин на живот, двамата Хейердал отиват да живеят за една година на самотния остров Фатухива от групата на Маркизките острови.

Хейердал изоставя зоологията и започва интензивно да изпробва своята теория за произхода на полинезийците. Той изказва предположението, че миграцията към Полинезия е последвала естествения пренос в Северния Пасифик, и така се насочва към Британска Колумбия и Перу. След войната Хейердал продължава своите изследвания, но учените се отнасят скептично спрямо революционните му теории.

За да докаже на практика своята хипотеза, Хейердал решава да построи копие на използвания в древността сал от балсови трупи, който нарича „Кон-Тики”. През 1947 г. Хейердал и още пет негови спътници отплават от Каляо, Перу, и за 101 дни изминават 8000 км, докато стигнат до Туамоту в Полинезия на 7 август 1947 г.

Единствената съвременна технология, която използва, са комуникационната апаратура. Хранили се с морска храна. Документалният филм за експедицията печели Оскар през 1952 г. Книгата „Пътешествие на Кон-Тики” пък е преведена на 67 езика и има голям успех.

И... въпреки скептичното отношение, салът се оказва способен да издържи на такъв голям преход и показва, че древните перуанци биха могли да достигнат Полинезия по този начин.