Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас, в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров. Майката на поетесата има голяма роля в изграждането на личността и вижданията ѝ, като в същото време я напътства в света на изкуството.

Петя Дубарова започва да пише стихове в най-ранна детска възраст, като нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков. Поезията на Петя е белязана от желанието ѝ за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки.

На 4 декември 1979 г., ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета.

Единствената ѝ стихосбирка "Аз и морето" е издадена посмъртно през 1980 г., а няколко години по-късно от печат излиза и книгата "Най-синьото вълшебство", в която е събрано цялото ѝ творчество, писма и личният ѝ дневник.

Новини.Лондон подбра четири любими стихотворения от Петя Дубарова:

Лято в България

Огнено слънце изгрява,

лъчите красиво трептят

и славейче чудно запява,

запява със него светът.

Високо южнякът се носи,

полюшват се в песен жита

и лято с краката си боси

все тича сред пъстри цветя.

Запяла е днеска земята

и всичко във радост блести.

Комбайни боботят в полята

и песен щастлива лети.

Морето

Морето се обвива с прелестни дантели.

Ах, какви са нежни и сребристо бели!

А пък водорасли… Колко са красиви!

Леко потреперват — балерини живи!

Колко са щастливи, весело се плъзгат

рибките червени, розови и златни!

Как безгрижно, волно, пъргаво се гмуркат

във водите сини, хладни, благодатни.

Там щастливо, плавно, мълчаливо плуват

чудни хубавици — белите медузи.

И трептящо тяло сякаш са обвили

със красиво було и прозрачни блузи.

През стъкло от лято

На косите ми поляга като пъстра селска кърпа

радостта. А дъждовете ме обличат със вода.

И немирна струя въздух смешно дрехите ми дърпа.

Хвърля светла сянка облак като дядова брада.

И препълнена със лято, през стъкло от лято гледам,

за да видя как топи се като синя свещ нощта.

За да видя сън от лято, през стъкло от лято гледам,

за да видя невидени досега неща.

Нощ

Отпускат клоните зелени длани

и близва ме спокойна синя хлад.

Излива нощ от своите герани

най-синия, най-тъмния си цвят.

И двама вятъра над мен се срещат,

сборичкват се съвсем като петли,

че чувам ги, едва ли се досещат,

жужат като разсърдени пчели.

Но не след дълго те се помиряват

и всеки скрива се в дома си тих,

предсънна песен къщите запяват

и спира недовършения стих.

Отпуска се спокойно и морето

в леглото си от пясък като в кош.

Единствено остава си небето,

разбудено над мен, и ден, и нощ.