На 25 април 1859 г. започва строежът на Суецкия канал, съкратил пътя от Европа до Азия по море с хиляди километри. Той е прокопан западно от Синайския полуостров и е с дължина от 163 км от пристанище Порт Саид на Средиземно до Суец на Червено море.
Още от дълбока древност са правени опити за свързване на двете морета, но без особен успех - изкопаното бързо е затрупвано и каналът ставал непроходим. Модерният канал е прокопан между 1859 г. и 1869 г. от френската Compagnie universelle du canal maritime de Suez под ръководството на инженера и археолог-любител Фердинан дьо Лесепс. Проектът е дело на австрийския инженер Алоис Негрели, а самият канал е собственост на Франция и египетските власти. На строежа са работили около 1.5 млн. египтяни, а 125 000 са починали, изграждайки го.
Първият кораб преминава през канала на 17 февруари 1867 г., а официално плавателното съоръжение е открито на 17 ноември 1869 г.
През 1875 г. управникът на Египет Исмаил паша продава дела си на Великобритания, за да покрие огромните си дългове, а конвенцията от Константинопол от 1888 г. обявява канала за неутрална зона под британска защита. Британско-египетският договор от 1936 г. оставя контрола върху канала в ръцете на англичаните, но през 50-те години Кайро започва да настоява за промяна в статута му. Лондон отказва, а през 1954 г. президентът на Египет Гамал Абдел Насър го национализира, с което предизвиква т.нар. Суецка криза. Каналът остава затворен до 1957 г., тъй като е повреден и пълен с потопени кораби. Той е отново затворен след шестдневната война през 1967 г. и е отворен едва след 1975 г. Годишно през него могат да минават около 25 000 кораба, което е около 14 процента от световната морска търговия.
