На 25 април 1792 г. французинът Клод-Жозеф Роже дьо Лил съчинява музиката и текста на Марсилезата. Песента е химн на Франция от 1795 г.

Тя е написана от Клод - Жозеф Роже дьо Лил в нощта на 25 срещу 26 април 1792 година, след като Австрия обявява война на Франция. Оригиналното име на химна е „Марш на Рейнската армия“. Песента става сборен сигнал на Френската революция и прозвучава за първи път по улиците на Париж на 30 юли 1792 година, изпята от пристигащи от Марсилия части от френската Национална гвардия, откъдето произлиза и името й .

Марсилезата има такъв успех във времето след Френската революция, че на 14 юли 1795 година е  обявена за национален химн.  Песента е забранена по времето на Империята, тя е преработена от Ектор Берлиоз  през 1830 година  и по-късно, през 1879 година,  става отново химн на Франция.  Mарсилезата се утвърждава като химн на Франция и с  конституциите от 1946 и 1958 година. 

Сега национален химн на Франция, тя е била и химн на международното революционно движение. Всъщност думите на „Интернационала“, написани през 1880 година  от Йожен Потие  първоначално са изпълнявани с мелодията на Марсилезата. 

По време на Парижката комуна - 1871 година, с тази мелодия Интернационалът е приет за химн. Едва през 1888 година Пиер Дегейтер написва познатата и до днес мелодия на Интернационала.

Тъй като много хора с лява ориентация по света,  черпят вдъхновение от Комуната, Марсилезата става интернационален символ на лявата политическа ориентация. В Чикаго, например, мъчениците от Хеймаркетския  отиват на смърт, пеейки Марсилезата. През 1917 година пък,  след падането на царисткия режим и Марсилезата, и Интернационалът, са използвани за национални химни на Русия. 

Песента е забранена от режима на Виши във Франция и в окупираните от Германия  райони през Втората световна война и пеенето й  е било акт на съпротива.  Тя е забранена също и във Френската империя,  Франция при Наполеон и Наполеон III използва или други химни, или няма химн в периода от 1799 до 1870 година. 

Специално във Франция химнът (и особено текстът му) става донякъде полемичен въпрос от 70-те години на 20 век. Някои го смятат за милитаристки и ксенофобски  и са направени много предложения да се смени химна или текста му. Но исторически Марсилезата се свързва с Френската република и нейните ценности, което прави такава промяна малко вероятна.

Всъщност „нечистата кръв“, която е предмет на спор, не е кръвта на чужденците, а „синята кръв“ на аристократите за разлика от обикновените хора.

В по-близки времена и независимо от текста, тя е пята много от антирасистки демонстранти след допускането на Жан-Мари Льо Пен до втория кръг на президентските избори през 2002 година.  

Марсилезата е съставена от 7 куплета и припев, но на официални събития се изпълняват само първият куплет и припевът. Музиката и текстът на песента са претърпели множество промени през годините. През 1887 специална комисия назначена от министерството на отбраната на Франция приема "официалната" версия на Марсилезата.

Поради военния характер на песента, често текстът на Марсилезата се критикува като агресивен. Поради тази причина съществуват многократни опити за пренаписване на текста, но той е останал непроменен тъй като се смята за символ на Френската революция.


Напред деца на Родината,
Денят на славата дойде
Кървавото знаме на тиранията
Срещу нас се развя
Чувате ли как в полята
Свирепо войниците реват?
Те идват също и при вас
да убиват жените и децата
Припев:
На оръжие, граждани,
Постройте редиците,
Напред, напред!
С нечистата кръв
Браздите да напоим.