Германия и Франция все още са двигателят за развитието на ЕС. Само че Макрон има конкретна идея за друга Европа. А Меркел - не. Дали канцлерката ще издържи на темпото, което налага френският президент, пита Йенс Турау в коментар за Deutsche Welle.
Обичайните целувки по бузата. Този път на една строителна площадка. Пред форума Хумболт в сърцето на Берлин. Колко подходящо!
В момента в Германия и Франция се работи по доста строежи. Във Франция обаче нещата вървят с по-бързо темпо. Двама неравностойни партньори: Ангела Меркел, която все още не е завършила своята политическа кариера, но след 12 години на власт малко или повече вече се намира на последната права; и Еманюел Макрон, който тепърва стартира, пълен с енергия, и който иска преди всичко едно: богата Германия да проявява повече солидарност с онези европейски страни, които не са толкова заможни като нея. Както и с Франция. Меркел иска да задава тона.
От 2005 година насам Ангела Меркел си присвоява всевъзможни теми - от затварянето на атомните централи до отменянето на задължителната военна служба в Германия. Тя наложи строг курс на икономии на реформиращите се страни, а със своята либерална бежанска политика почти разедини Европа. Тя винаги подчертава, че "строителната площадка", наречена Европа, е причината да продължи да управлява още четири години. Защото не иска да остави след себе си един разединен континент. И при това иска да задава както тона, така и темпото.
Проблемът е в това, че Макрон има конкретна идея за една друга Европа, а Меркел - не. Макрон иска реформа на еврозоната. Но плановете му се натъкват на открита съпротива сред партията на Меркел. Не се приемат дори и от новия германски финансов министър социалдемократ, който иска да запази наследството на "комисаря по пестенето" Волфганг Шойбле. Ангела Меркел познава хората около себе си. А Европа винаги е била трудна тема за ХДС/ХСС. Всъщност, канцлерката винаги е била готова да стори повече за Европа, отколкото останалите членове на нейната партия. През 2015 година по време на гласуването на помощния пакет за Гърция, 63 консерватори в Бундестага отказаха да я последват. Днес подобен резултат при гласуване би сложил край на коалицията. Меркел го знае много добре и не иска да изпадне отново в подобна ситуация. Освен това Партията на свободните демократи и Алтернатива за Германия, които не пестят критиките си по адрес на ЕС, също оказват натиск върху нея.
Така се изместват и акцентите. Ангела Меркел разбира, че нейната власт избледнява именно по темата за сътрудничество с Франция в името на ЕС. Тя не може да получи мнозинство за една нова и прогресивна политика а ла Макрон нито в Бундестага, нито сред все по-евроскептичното германско общество. А Макрон оказва натиск. Той отдавна чака отговор от Берлин относно своите идеи за Европа. Но Меркел беше заета твърде дълго със съставянето на правителство.
Каквото и да става по-нататък в ЕС, може да възникне впечатлението, че Макрон е новият лидер, а Меркел е тази, която го следва и трябва да го следва. Или да се откаже. Сигурно ѝ тежи, че полето ѝ за действие е по-ограничено, отколкото преди. Но вероятно такива са последиците от това, че тя така и не успя да обясни поне един път точно и ясно на германците своите планове за Европа - нещо, което впрочем важи и за много други важни теми. А сега може би вече е късно.
Йенс Турау Deutsche Welle
