Британският премиер Тереза Мей спечели битка, но загуби войната за Сирия. Британските въоръжени сили действаха с прогнозирана храброст и професионализъм, и според предварителната оценка на щетите, те унищожиха конвейерът на смъртта с химическо оръжие, използван против жените, децата и мъжете в Дума. Това пише за Daily Mail журналистът Ден Ходжес в публикацията си „The PM's won in Syria - but has she lost at home? May 'must take the fight to her enemies' to win the support of the British people”. Не по-малко важна и жестока е обаче битката, целта на която е да убеди британците в необходимостта от ефективен отговор на „гангстеризма” на Башар Асад и Владимир Путин, която не върви съвсем по план.
„В реалността при сражението за сърцето и ума на британците, тя е на крачка от поражението” – констатира Ходжес. Ходжес счита, че за съжаление нейното решение „варварството на Асад” да не остане без последствия, станало нейна първа грешка. „Страната в този момент е изтощена от режима на икономии, помни печалното наследство от Ирак, изплашена е от перспективата за пряко сблъскване на свръхдържавите, а тя не сподели своето мнение” – пише журналистът. Според допитването на YouGov, едва 22% от британците подкрепяха ракетния удар по сирийската армия, докато 43% се изказват против. Освен това допитването на Mail on Sunday показа, че населението в съотношение 2:1 не одобрява нейното решение да заобиколи парламента при вземането на решението за удара. Мей предостави обосновката за удара на правителството
. „Тя обаче пренебрегна контакта с най-важния си партньор – британския народ” – отбелязва Ходжес. Там, където трябваше да има доказателства, стратегия и логическо обосноваване на намесата, се оказа празно. Създаде се невероятната ситуация, когато „две враждебни държави” (РФ и Сирия) и официалната опозиция на Нейно Величество де факто съвместно действат против британското правителство. По думите на министрите, сега, когато вече няма нужда да изпълняват изискванията на оперативната маскировка, те могат много по-лесно да отстояват „агресивния” вариант на отговора за „зверствата на Асад”. „Те обаче също така признават, че трябва по-активно да действат против сирийско-руската пропагандна машина или, още по-точно, против сирийско-руската-лейбъристка пропагандна машина” – отбелязва Ходжес.
„Време е Мей да нанесе ответен удар.Битката трябва да се води не в небесата над Сирия, а в Палатата на общините. Тя трябва да излезе в Парламента с реч за решението си да бъде нанесен удар по Асад. Тя, нейните министри и партията трябва да престанат да се церемонят и да преминат в настъпление против своите опоненти” – подчертава авторът. На първо място те трябва да разобличат „страхливостта” на Джереми Корбин (лидер на лейбъристите), тъй като всяко предложение, излизащо от устата му, служи на единствената цел да защити Асад и неговия „кръвожаден режим”. Британският премиер и неговите колеги трябва да се избавят от „фантазията” под названието „решаване на кризата в рамките на ООН”. Следва точно да се обясни, че руското вето прави безизходен варианта за решаване на кризата чрез ООН. „Миналата седмица премиерът постъпи правилно, заповядвайки на британските сили да променят границите на позволеното при производството, използването и разпространението на химическото оръжие. Тя обаче не успя да увлече след себе си британския народ. Утре трябва да го направи” - обобщава Ден Ходжес.
Източни: Blitz.bg
