10 АПРИЛ 1912 г.: Корабът „Титаник“ напуска пристанище Саутхамптън (Англия) и отплава за Ню Йорк.

11 АПРИЛ: След като на борда му се качват пътници от Шербур във Франция и от Куийнстаун (днешен Коб) в Ирландия, „Титаник“ започва пътуването си през Атлантическия океан.

14 АПРИЛ: Около 23:40 часа „Титаник“ се сблъсква с айсберг.

15 АПРИЛ: В 2:20 часа „Титаник“ потъва и загиват около 1500 души.

Гибелта на кораба „Титаник” в нощта на 14 срещу 15 април 1912 година е белязана от низ съдбоносни събития, някои от които са човешки грешки още при проектирането, други се наслагват при изработката (като некачествени нитове за обшивката), пропуски в стъкмяването за плаване, грешни решения при управлението в океана, а към всичко това трябва да се добави и липсата на нормален късмет. БЛИЦ предлага на ползвателите си 12 факта, които насочват към размисъл:

1). На „Титаник” работели само три комина. Четвъртият изпълнявал ролята на изсмукващ вентилатор. Даже съществува мнение, че този комин е поставен да придаде на кораба по внушителен и надежден вид.

2). В първия рейс на „Титаник” възнамерявали да пътуват няколко състоятелни персони, но внезапно те се отказали от плановете си. Сред тях бил и един от собствениците – Дж. Пирпънт Морган, който трябвало да се върне в САЩ, но не се качил на борда поради лошо самочувствие. По същата причина отказал да пътува и лорд Пири – президент на корабостроителницата Harland and Wolff, където е построен „Титаник”. Непосредствено преди отплаването се отказали от пътуването промишленият и финансов магнат милионерът Алфред В. Вандербилдт и съпругата му. Съвпаденията изглеждат малко подозрителни.

3). Още при отплаването на 10 април „Титаник” като по чудо не се сблъсква с парахода „Ню Йорк”.

4). Комисията по разследване на катастрофата установила, че на наблюдателния пункт на мачтата (на 30 метра височина) забравили да осигурят бинокли.

5). „Титаник” се сблъскал с така наречения „черен айсберг”, който скоро преди това се преобърнал във водата. Той бил трудно забележим заради тъмния си цвят. Шансовете да бъде забелязан са извънредно малки.

6). В нощта на фаталната среща на "Титаник" с гренландския айсберг в същото направление за Бостън пътува 6000-тонният кораб "Калифорниън" под командата на капитан Стенли Лорд. Вечерта на 9 април неговият кораб е заобиколен от ледове и той е принуден да спре до сутринта. Понеже знаел за медийния рейс на "Титаник" и че той се намира в същия район, капитан Лорд предупреждава капитана на "Титаник" Eдуард Джон Смит за опасните ледени блокове по радиото в 23:00 часа. Съобщението не е било разбрано и тъй като не е носило гриф за опасност, радистът на Титаник не е съобщил за него на капитана. Радистът на "Калифорниън" пък изключва радиостанцията и ляга да спи, защото дежурството му изтекло. От „Титаник” били изпратени два международни сигнала за бедствие CQD и SOS, но нямало кой да ги чуе.

7). Когато спускат първата спасителна лодка с пътници от „Титаник”, капитан Смит е относително спокоен - близо до тях се виждат светлините на кораб. Никой не се съмнява, че това е "Калифорниън". Но този кораб не отговаря на радиосигналите, нито на ракетите за бедствие, подавани от "Титаник". В един момент светлините му изгасват и той изчезва в нощта като мираж. След 50 години, през 1962 година норвежкото радио и телевизия съобщават за сензационната изповед на капитан Хендрик Нес, починал на 85-годишна възраст.В съдбовната нощ за „Титаник” той командвал риболовния кораб "Самсун" – същият кораб, наблюдаван от потъващите на 4-5 мили и който след първите ракети загасил светлините си и изчезнал. Причината е, че "Самсун" ловувал контрабандно тюлени край Нюфаундленд и имал в трюмовете си няколко стотици убити животни. Капитан Нес възприел белите ракетите на "Титаник" за сигнали на патрулиращ кораб от бреговата охрана на САЩ. "Самсун" бил голям съд, но за лош късмет нямал радиостанция.

8). На борда на „Титаник” нямало червени сигнални ракети, означаващи призив за помощ. В противен случай капитанът на „Самсун” може би щял да се поколебае дали да се стопи в нощта или да окаже помощ на търпящия бедствие кораб.

9). „Титаник” нямал достатъчно спасителни лодки, които да поберат всички на борда. Те стигали едва за 1178 души от всичките 2207 пътници и екипаж. Според тогавашното британско законодателство общата вместимост на спасителните лодки зависела не от броя на хората на борда, а от тонажа на кораба. В момента на приемане на Британския кодекс за търговско мореплаване през 1894 година най-големите кораби имали водоизместимост около 10 хиляди тона, докато водоизместимостта на „Титаник” била над 46 хиляди тона.

10). Макар лодките на „Титаник” можели да поберат 1178 души, с тях се спасили едва 704, прибрани от кораба „Карпатия”. Някои от лодките били препълнени, а други побързали да отплават полупразни.

11). До 1985 година, когато експедицията начело с Робърт Балард намерила „Титаник” на дъното на Атлантическия океан на дълбочина 3795 метра, съществували противоречиви мнения за състоянието на парахода. Балард установил, че „Титаник” се пречупил на две части и бързо потънал.

12). „Титаник” не бил осветен по стар морски обичай с разбиване на бутилка шампанско о борда му. Причината не била в увереността за неговата непотопяемост, а защото компанията White Star Line имала традиция никога да не „кръщава” по този начин корабите си.