Да, има такова място! Това е селището Лонгийър, намиращо се на най-големия остров на архипелага Свалбард. Умирането на тази територия е забранено със закон от 1950 г., а причината е наистина зловеща.

Заради рекордно ниските температури телата на починалите не се разлагат, което крие огромна опасност от епидемии. През 1998 г.били ексхумирани тела на жертви от пандемията през 1918 г. и по тях били отркити живи останки от смъртоносния Испански грип. И до днес погребването на територията на Лонгийър е немислимо, единствено кремирането е позволено, но се извършва много рядко. Тежко болните се преместват в друга част на Норвегия, където да прекарат последните си дни.

Местното население е малко, но следи стриктно здравето си, а бременните жени са стимулирани да се преместят в друга част на страната до раждането на бебето им. Определено за туристите, а и за норвежците, Лонгийър не е сред най-привлекателните дестинации. Главната причина са смразяващите температури и разположението на града. Той е толкова на север, че през зимата местните почти не могат да направят разлика между нощта и деня. В рамките на три или четири месеца в Лонгийър е пълен мрак. Също така там живеят около 1000 полярни мечки, които са заплаха за хората. Но въпреки всички минуси на тази част от Норвегия, определено си заслужава да видите красотата на Северното сияние.

Прочети повече на: https://www.woman.bg