„Руски дневник“ разговаря с директора на Музея на Болшой театър Лидия Харинa за слабоизвестни факти от историята на водещия руски театър. Ето ги и тях:

Търг за откриването

За начало на историята на Болшой театър в наши дни е приета датата март 1776 г., когато княз Петър Урусов получава разрешение от императрица Екатерина II да открие обществен театър в Москва. Преди броени години обаче бе установено, че още през 1766 г. за откриване на обществен, а не придворен театър, е обявен „търг“, както бихме го нарекли днес.

Подадени са 4 заявки: една от французин; две от италианци; и една от руснака Николай Титов. Титов печели и получава Оперния дом в Яуза, където на 21 февруари 1766 г. се състои първият спектакъл. Може да се каже, че именно оттам започва историята на Болшой.

Шефове-чужденци

Три години по-късно Титов на практика се разорява заради дълговете си и е принуден да продаде царската привилегия да държи театъра. Купуват я италианците Белконти и Чинти, а след още 2 години я прекупува друг италианец – Гроти. И чак след още пет години идва времето на княз Урусов, от когото днес тръгва историята на Болшой театър.

Впрочем сградата, построена от Урусов, изгаря още преди откриването и той решава да продаде бизнеса на англичанина Майкъл Медокс – математик от Оксфорд, който е поканен в Москва да обучава царския син Павел Петрович. Именно той избира парцела за строителството – там, където Болшой стои и до днес, и изгражда 3-етажна сграда от кирпич. А на 30 декември 1780 г. тя е тържествено открита.

Клакьори

Театърът на Медокс има зала с почти 1000 места, сцена и място за оркестър. Точно над сцената са разположени ложи, където седят „ценителите“ – впрочем почти всички те са благородници. Именно те дават сигнали на публиката: например показват 2 пръста, което е знак, че всички трябва да започнат да аплодират гръмко. Тези благородници могат да бъдат смятани за предци на клакьорите.

Бал в операта

Най-известните оперни балове в момента се провеждат във Виена, но Виенската опера е построена близо 100 години по-късно от руския театър. Медокс първоначално планира да направи стаи за почивка, където денем дамите да общуват, а мъжете да водят преговори. А през 1788 г. към театъра е пристроена кръглата маскарадна зала „Ротонда“, където се провеждат баловете.

Прима от Франция

Колкото и удивително да звучи това днес, първата прима балерина на Болшой е французойка. Фелисите Виржини Хулен-Сор е поканена в Москва заедно с мъжа си, който е китарист и композитор. Поразява всички на 6 януари 1825 г., когато наново построеният Болшой театър е открит след пожар.

Болшой да се разруши

През 1918 г. Владимир Ленин настоява Болшой театър да бъде разрушен, тъй като смята, че операта е буржоазно изкуство и струва скъпо, а артистите са нахални и искат пари. Колкото и да е странно, за запазването на Болшой помагат Йосиф Сталин и Анатолий Луначарски, който може да се смята за първия министър на културата на СССР.

Съветски музи

Таванът с „Аполон и музите“ е създаден от майстори в средата на 19 век. През 1940-те властите решават да обявят конкурс и да превърнат музите в „съветска работна ръка“. В конкурса участват много известни художници – например Евгений Лансере и Константин Юон. А в началото на Втората световна война таванът е повреден от бомба и се налага да бъде реставриран – така на него се появяват нови музи-„труженички“, дело на Павел Корин.

Цензура зад кулисите

Цензура има и в царските, и в съветските времена. При царя се поддържа специален сборник от либрета, създадени само от руски автори – композиторите можели да избират единствено от него. В съветско време, през 1948 г. има случай, когато целият ръководен състав – от генералния директор до главния диригент – са отстранени, след като поставят операта на Вано Мурадели „Велика дружба“, в която Владимир Ленин за първи път се появява като герой на сцената.

Комунистическата партия обвинява всички във формализъм и изкривяване на историческите факти – в либретото се разказва за враждебните отношения между руснаците, грузинците и осетинците през 1920-те.

Бягство от СССР

За артистите работата в Болшой винаги е била мечта – в СССР там заплатите са най-високи, а има и други привилегии. Има обаче и един скандал, свързан с бягство от Болшой: през лятото на 1979 г., по време на гастрол в Ню Йорк, танцьорът Александър Годунов моли за политическо убежище. Съветските власти се опитват да върнат в Москва жена му – балерината Людмила Власова, но американците задържат самолета ѝ в продължение на три дни, без да му дават да излети.

В крайна сметка Власова е убедена да се върне в родината си, а Годунов се радва на кратка кариера в Американския балетен театър.

Мистерията с колесницата

Знаменитата колесница с 4 коня на Аполон краси сградата на театъра от 1825 година. Първата е направена от алабастър и е разрушена при пожар. Между другото, тя била разположена не с лице към зрителите, а странично. Смята се, че сегашната бронзова колесница е дело на знаменития скулптор Петър Клодт (автор на скулптурата на Аничковия мост в Санкт Петербуг), но няма документи, които да потвърждават това!