от проф. Анна Кръстева 

Конфликтът между Русия и Великобритания заради отравянето на бившия руски шпионин Сергей Скрипал навява асоциации с времето на Студената война. Трябва обаче да се подчертае, че има и различия. Студената война е свързвана със сблъсък по-скоро на две системи, докато в случая сблъсъкът е много ярко свързан с едно авторитарно лидерство. Студената война продължи и след Сталин, независимо от другите съветски ръководители. Докато сега личната отговорност на настоящото ръководство на Русия е ключова. Приликите с времето на Студената война, от своя страна, са в добро и в лошо отношение. Ако говорим за отрицателния аспект, трябва да кажем, че изключително много нараства напрежението, засилват се дори невидими форми на заплахи. Наблюдаваме в момента кризата, която тече по линия на отравянето на Скрипал. Тук трябва да се подчертае, че много бързо дори западният дискурс се смени и вече се говори не за отравяне, а за химическа атака. Това е съвършено нова терминология и нова перспектива, в която се поставя проблемът. Всичко това се отнася до конфронтацията такава, каквото я познаваме от гледна точка на Студената война – свързана с милитаризация. Друга прилика с онзи период е, че колкото и парадоксално да изглежда, в тази конфликтна ситуация наблюдаваме изключително стратегическо сближаване на западните партньори, които се бяха поразделили заради Брекзит.

Създаде се тройката Макрон-Меркел-Мей, които излязоха със съвместна декларация и единна позиция. Те припомниха международните отговорности на Русия като член на Съвета на сигурност на ООН по отношение на мира и сигурността. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск също изрази подкрепа за Лондон. Видяхме как Европа и Великобритания загърбиха темата за Брекзит и развода в името на по-важни, стратегически цели. От трансатлантическа перспектива видяхме абсолютно същото – обединяване, макар че и по тази линия преди имаше напрежение между Доналд Тръмп и Тереза Мей.

Това са „добрите новини" - че пред една обща заплаха, бяха оставени на заден план разделенията, които има в Запада и той заговори с един глас – гласа на НАТО, на ЕС, чийто член все още е Великобритания.

В настоящата ситуация мнозина се питат дали вървим отново към двуполюсен свят. Отговорът на този въпрос е и да, и не.

Това също е стратегическа цел на Русия – да се намесва в пренаписването на новите полюси като много се сближава последните години икономико-политически с Китай. Така че не можем да говорим само за полюси Русия-Запад, а за по-сложни конфигурации. Между другото, икономиката продължава да бъде модериращ фактор в настоящия дипломатически и политически конфликт с бившия руски шпионин. Нека не забравяме, че 55% от експорта на Русия е към ЕС. Москва не може да си позволи да скъса връзки с основния си икономически партньор. Не бива обаче да забравяме, че и ЕС е зависим все още доста от руските енергийни източници. С други думи, икономиката ще играе и играе една по-невидима, но по-модерираща роля.

Източник: standartnews.com