Как се поздравяваме? Нормално - с ръкостискане или прегръдка - зависи, колко сме близки. 

Не навсякъде обаче хората се поздравяват точно по този начин. Един поздрав може да има много разновидности в различните страни. А всеки вид поздрав се тълкува и по специфичен начин, пишат от "manager.bg".

Да видим:

В Тунис при среща на улицата обичайно първо трябва да се покланите, да вдигате дясната ръка към челото, после към устните, после към сърцето. Това означава: "Мисля за теб, говоря за теб, уважавам те".

Жителите на Тонга - група от острови в Тихия океан, при среща с приятел спират на разстояние, разклащат глава, тропат с крака и щракват с пръсти.

Японците пък се покланят един към друг.

Ескимосите поздравяват приятел като го потупат леко по главата или рамото с юмрук.

Жителите на Нова Гвинея от племето кои-ри, се гъделичкат под брадичката.

Представители на африканския народ Акамба, живеещи в южната част на Кения, в знак на дълбоко уважение... плюят.

Жителите на Република Замбия в Централна Африка си пляскат ръцете е правят реверанс.

Гренландците нямат официален поздрав, но винаги казват "Добро време", когато се срещнат.

В Ботсвана голяма част от която е пустинята Калахари, традиционния национален поздрав се превежда като пожеланието: "Нека вали!"

Смята се, че ръкостискането се е появило още от примитивни времена. С протегнати ръце, хората са показали, че нямат оръжие, че идват с мир.

Друга версия за произхода на ръкостискането ни отпраща към дните на рицарските турнири. Роцарите събирали ръце докато преговаряли, за да е сигурно, че няма да извядат меч. Ето защо и ръкостискането първоначално е било преимущество на мъжете.