автор:  Димитър Петров

Димитър Петров е магистър по Социология от СУ "Св. Климент Охридски" и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб. Секретар е на "Един завет" - клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България. От 2009 г. насам се занимава активно с обществено-политическа дейност, включително като политически анализатор към различни медии.

Миналата седмица британската статистическа служба излезе с данни относно миграцията от и във Великобритания. Стана ясно, че броят на гражданите на ЕС, напуснали Обединеното кралство, е нараснал до 130 хиляди души за година, което е рекорд от 2008 г. насам. В същото време новодошлите на Острова граждани на ЕС е намалял с 10 хиляди и е достигнал 220 хиляди души на година. За сметка на това се увеличава броят на имигрантите от страни извън ЕС, а съотношението между британците, които емигрират, и тези, които се завръщат, е в полза на първите.

От британската статистика уточниха, че миграционните модели са сложни и не може да се обясняват само с Брекзит, но фактите сочат, че имиграцията от ЕС започва да спада непосредствено след референдума от юни 2016г. (увеличаването на напускащите Великобритания започва преди 2 години). Видно е, че Брекзит оказва влияние върху миграцията, макар това влияние да е повече психологическо и по-малко икономическо.

Тези данни затвърждават тенденциите, които бяха забелязани от британската статистика още през декември миналата година. Тогава стана ясно, че намалява имиграцията на български и румънски граждани в Обединеното кралство, като същевременно се увеличава броят на българите и румънците, които напускат Великобритания. Следва да се припомни, че основен акцент в риториката на привържениците на Брекзит беше притеснението от голямата имиграция от бившия Източен блок, като най-често се споменаваха Румъния и България.

Поне в това отношение кампанията за Брекзит явно успя. Толкова проблематичните българи и румънци полека-лека се изнасят от Острова, а тези, които напират натам, далеч не са много.

Дали обаче Брекзит е основната причина? В действителност, най-атрактивните времена за имиграция във Великобритания бяха годините преди приемането ни в ЕС плюс периода на рестрикции на трудовия пазар. Тогава все още да се хванеш на каква да е работа във Великобритания беше по-изгодно от повечето работни оферти в България.

Само че от известно време това не е така. През настоящото десетилетие емиграцията (особено като черноработник) въобще не е безспорна алтернатива. Добре платените работни места у нас стават все повече, а като прибавим и разликата в разходите за живот тук и там, нерядко излиза, че ни е по-изгодно да си стоим в Родината. (За емоционалната страна на въпроса дори не е нужно да се отваря дума.) Ето защо, когато на 1 януари 2014г. най-сетне паднаха ограниченията на британския трудов пазар, медиите на Острова се бяха подготвили за "Великото преселение на българите и румънците"... но останаха изненадани от липсата на такова.

В още по-голяма степен това важи и за гражданите на другите бивши соцдържави, сега горди членки на ЕС. Докато преди десетина години образът на "полския водопроводчик" беше емблематичен за имиграцията във Великобритания, сега възможностите за работа и инвестиции в Полша са драстично по-добри. А що се отнася до гражданите на Западна Европа, при тях мотивите за имиграция на Острова винаги са били различни в сравнение с източноевропейците.

Като добавка, в началото на февруари т.г. дойде новината за ферма в Корнуол, Югозападна Англия, където 200 берачи на цветя от различни източноевропейски държави са били държани в условия на "модерно робство". Това предизвика серия от репортажи, интервюта и разследвания относно условията, при които наши сънародници се трудят на Острова (конкретно става дума за селскостопанския сектор).

Разбра се, че не са един и два случаите, в които българската фирма-посредник не осигурява обещаното и условията на място се оказват доста по-различни. Посочени бяха и примери за недопустимо третиране на работници в ХХI век на територията на ЕС. Като добавим и онези ситуации, в които всичко е изрядно, но просто не съвпада със завишените очаквания на гурбетчиите, то общото ниво на разочарование от този тип авантюри никак не е ниско.

И ако допреди 10-15 години подобни неща се приемаха за неизбежно зло, то днес (при пълноправно членство в Европейския съюз и подобрена икономическа ситуация в България плюс опциите за работа в още много европейски държави) работата на Острова вече далеч не е толкова привлекателна.

Разбира се, ще бъде интересно да се наблюдава как всичко това ще се възприеме от българската диаспора във Великобритания. Дали нашите сънародници ще се повлекат по тенденцията или, напротив, ще решат, че колкото повече българи се връщат у нас, толкова повече възможности се отварят за онези, които останат? Що се отнася до нагласите за бъдеща имиграция, вероятно те ще намалеят, тъй като основен фактор за решението на един българин да се засели в друга държава, е наличието на близки или познати, които да му помогнат да се устрои на първо време.

След всичко това може да се направи следния извод: Брекзит вероятно не е единствената причина за промяна в миграционните нагласи, но Брекзит определено влияе върху нагласите (и то не само на чужденците - граждани на ЕС, а и на самите британци). През последните 20 месеца Великобритания става все по-малко атрактивна за заселване и същевременно все по-неконкурентна на фона на останалата част на ЕС. И ако икономическите причини за това се дължат на сложни специфики, които надхвърлят мащабите на една или друга държава, то психологическите (влошения имидж на Великобритания като място за живот) са изцяло по вина на британското общество. С други думи, британците си вкараха автогол чрез референдума за Брекзит и това вече става видно. Което отново поставя въпроса редно ли е такива важни въпроси да се решават с референдум. Очевидно не, но още колко торби сол трябва да изядат европейските общества, само времето ще покаже.

източник: news.bg