Холи е древен индийски празник, свързан с настъпването на пролетта. Неговото име означава „изгарям” и за първи път е споменат в античните текстове „Jaimini's Purvamimamsa-Sutras” и „Kathaka-Grhya-Sutras”. В каменен надпис от 300 г. пр. Хр., намерен в Рамгарх, се говори за фестивал с име Холикотсав. На гравюри на храм в Хампи са изобразени хора, празнуващи Холи.

В началото Холи се е появил като специален ритуал, с който на ново омъжилите се девойки се е пожелавало щастие и благополучие в дома, където отиват. С течение на времето фестивалът се превръща в празник на плодородието и пролетта. Той е и освобождаване от социалните норми и утвърждаване на равенството между хората, защото се празнува от всички, независимо от мястото, което заемат в обществото или към коя раса принадлежат.

Съществува традиция, на този ден дори враговете да спрат да водят война и да си подадат ръце като приятели, а делението на бедни и богати да бъде забравено. Културното значение на фестивала се състои в поучителния характер на легендите, свързани с него, които утвърждават победата на доброто над злото и създават увереност в силата на вярата, защото за истински преданите на боговете, безсмъртните се отплащат като се превръщат в техни закрилници. Разказите, предназначени за Холи, учат читателите и слушателите да вървят по пътя на добродетелта, да бъдат честни, прями и състрадателни и да се борят със злото в живота.

От биологична гледна точка, обикалянето на огньовете и почистването на домовете по време на празника помага за унищожаването на мръсотията и микробите, а замерянето с цветни прахчета укрепва йоните в организма и съдейства за неговото възстановяване след зимния период, както и за подобряване на психологичната нагласа на хората.

В Гуджарат и Ориса заедно с бога на равновесието на Вселената, се почита и бога на огъня - Агни, като му се поднасят дарове: плодове, мляко и нахут, в знак на благодарност за добрата реколта. Празнуващите взимат огън от кладата и го отнасят по домовете си, за да изгорят с него нечистотиите, които са събрали из къщите.

В някои части на страната - Барсана (Утар Прадеш) фестивалът носи името „Lath mar Holi”. По традиция момчетата от град Нандагон, където живеел бог Кришна, идват в Барсана, родното място на любимата на бога - Радха, за да се задяват с местните момичета така, както навремето правел самия Кришна. Те полагат всички усилия с песни и закачки да привлекат вниманието на девойките, които, вместо да се веселят с младежите, ги подгонват с дълги тояги, като ги принуждават да се отбраняват с щитове и да се стремят да не бъдат хванати. Онези, които биват заловени, са принуждавани от момичетата да носят женски дрехи и да танцуват, като понякога отнасят и здрав бой от тях.

На втория ден, младежите от Барсана отиват да замерят с цветни прахчета девойките от Нандагон и на свой ред са гонени от тях с пръчки. По традиция, браковете между младите хора от двата града са забранени.

В щата Ариана се празнува „Dulandi Holi”, по време на който bhabhi - братовата жена, отмъщава за всички шеги, с които я е отрупвал нейния девер през годината, като го гони с навито като въже сари и го налага с него, когато го настигне. По време на този фестивал, по подобие на фестивала „Krishna Janmashtami” се чупи глинено гърне с мляко, което е закачено на въже, високо над улицата и за да бъде достигнато, се прави пирамида от хора. Онзи, който има желание да счупи гърнето, се изкачва по пирамидата, като неговото изкачване е възпрепятствано от замерянето му с прахчета, заливането му с вода с разтворени в нея боички. Смята се, че разлятото мляко от счупения съд ще донесе благоденствие на цялата общност на съответното селище.

В западна Бенгалия Холи съществува под формата на обичая „Basant Utsav”. Той се празнува не само със замерянето с цветни прахчета, но и с красиви танци, рецитиране на стихотворения, пеене на химни и изложби на скулптори и картини на студентите в университета в Шантиникетан. Елегантното и изпълнено с интелект отбелязване на Холи в този град е въведено от носителя на Нобелова награда - поетът Рабиндранат Тагор, когато бил поканен там, за да открие местния университет по изкуства.

Областта Кумаон има свой начин на отбелязване на фестивала на цветовете - „Kumauni Holi”, съпътстван с изпълнението на религиозни песни, свързани с живота на бог Кришна в храмовете и множество концерти, включващи класическа индийска музика. Характерен за тази област е и обичаят „Cheer Bandhan”, при който се пали клада, в която се поставят три зелени клони от дървото Пая, като всеки квартал или селце пазят своите клонки, защото съперниците от съседните квартали и селца се стремят да ги откраднат от огъня.

В Пенджаб, Холи се празнува като „Hola Mohalla”, който продължава три дни. През това време сикхите показват своите бойни умения и физическа сила в импровизирани боеве, яздене на два отделни коня и конни надбягвания. Фестивалът включва поетични конкурси и религиозни лекции, които да спомогнат за духовното обединение на сикхите.

Последния ден на „Hola Mohalla” се организира процесия, започваща от един от петте големи сикхски храма - „Takth Keshgarh Sahib”, която обикаля последователно няколко важни сикхски гурдвара като: Qila Anandgarh, Lohgarh Sahib, Mata Jitoji и завършва в „Sri Akal Takth Sahib”(„Седалището на Бога”) в Амристар - символ на политическата и военна независимост на сикхите.

В щата Раджестан, известен като „Земята на царете”, фестивалът Холи се празнува, както от обикновеното население, така и от царските фамилии и носи името „Braj Mahotsav”. Празничните дни са изпълнени с конни надбягвания и показване на военни умения от раджпутските войни, изпълняване на местни фолклорни песни и танца Расила, описващи любовта между Радха и Кришна. В селцето Годажи, близо до Аджмер, се събират изпълнители на тъпан от дванадесет селища, които огласят със звука на барабаните си околните хълмове.

Най-ентусиазирано се празнува Холи в градовете Матхура и Вриндаван, свързани с раждането и младежките години на бог Кришна. Там, в продължение на седем дни, през които трае фестивалът, хората посещават храмовете, като се заливат с оцветена с цветни прахчета вода в чест на любимеца им - Кришна. Край езерото Gulal-Kund, близо до планината Говардхан, се организират театрални представления - Krishna-Lila и изпълнения на танца Расила, свързани с любовта между Радха и Кришна.

В цяла Индия, вечер, след изпъстрените с културни мероприятия и веселба дни на празника на цветовете, хората посещават свои роднини и приятели и празнуват с тях до късно.