Той работи в Кеймбридж, тя - в Нюрнберг. И двамата не мислят да се връщат в България. Тяхна колежка от едно време е решила да остане в България. Но тя е една от малкото: България е на път да остане без лекари.

“През 2020 България остава без лекари“, написаха още преди година редица български издания. Дали тази апокалиптична прогноза наистина ще се сбъдне? Факт е, че от 2012 досега близо 2 хиляди български лекари са напуснали страната. А и все повече млади медици емигрират директно след завършване на висшето си образование. Същевременно в страната работят едва 520 чуждестранни медици.

Днес в 7-милионна България има 28 000 лекари. Само преди седем години броят им е бил 35 000. Нищо чудно тогава, че много български болници страдат от остра липса на квалифициран персонал. Това обяснява и защо някои медици се чувстват едва ли не задължени да останат на работа и след навършване на годините за пенсия. Около 25% от практикуващите български лекари са на възраст над 60 години. Д-р Тенева е една от тях. Тя е можела да излезе в пенсия още преди година. Но продължава да работи на смени в болницата в Асеновград. “Тук сме четирима педиатри. Ако останем само трима, детското отделение ще бъде затворено, защото няма как да се обслужва“, казва лекарката. За 60-хилядната община Асеновград това би било трагично.

"Ако бях по-млада, щях да замина"

“През последните години много от моите колеги се установиха в чужбина. Известно време и аз мислех да емигрирам. Дори получих предложение от една френска болница“, разказва детската лекарка. Тя обаче все пак решила да остане в България. “Ако бях по-млада, със сигурност щях да замина. Но на моите 60 години вече е късно.“

Д-р Бояджиев е работил години наред с д-р Тенева в детското отделение на асеновградската болница. Днес той живее в Кеймбридж. Като неонатолог печели там около десет пъти повече, отколкото в Асеновград. Но заминал не толкова заради заплащането. “Отношението между пациенти и лекари в България се влоши. Много българи си мислят, че едва ли не всички медици са корумпирани и алчни хора. Доверието просто вече го няма. Голяма вина за това носят и българските медии“, казва с огорчение 46-годишният неонатолог. Той разказва, че в България пациентите често овикват лекарите, а някои дори им посягат. И не изпитват абсолютно никакво уважение към тях. “Това не се издържа“, споделя д-р Бояджиев.

В България неонатолозите са истинска рядкост - в цялата страна има само 42-ма такива специалисти. Още по-малко са детските хирурзи - едва 28. А изгледи за подобрение няма, тъй като близо 90% от младите българи, завършващи медицина, изявяват желание да емигрират непосредствено след или дори още преди специализацията си.

"Знаете ли как се работи в такива условия?"

“Като специализанти в някоя българска болница те биха получавали около 250 евро на месец. В Германия биха започнали с около 3000 евро заплата, ако не и повече“, казва д-р Бояджиев. И обяснява, че поради крайно недостатъчното финансиране условията на работа и оборудването в българските държавни болници са направо мизерни. “Много български лекари са принудени да преглеждат пациентите си само със слушалка. Че те правят чудеса!“, казва неонатологът и добавя: “В България няма достатъчно пари за лечение, няма пари дори за най-обикновени уреди или лекарства. Поради тази причина понякога на пациентите просто не може да им се помогне. Знаете ли как се работи в такива условия?“, пита риторично специалистът.

50-годишната гинеколожка д-р Гочева знае много добре какво означава това. И тя е работила дълго време в асеновградската болница. Но преди три години е осъществила една своя детска мечта: “Винаги съм искала да живея в Германия. Тук всичко е толкова спокойно, чисто, подредено.“

Д-р Гочева живее в германския град Нюрнберг. В жилище, което е закупила неотдавна заедно с мъжа си. “От три години работя в Германия. За това време успяхме да си купим нова кола и апартамент в града. В България това не би било възможно“, разказва лекарката. В родния си Асеновград е работила както в болницата, така и в частния си гинекологичен кабинет. Съпругът ѝ преподавал информатика в Пловдивския университет. Въпреки това парите никога не стигали. “Даже за сватбата на сина ни трябваше да вземем заем“, спомня си гинеколожката. Днес тя печели 70 евро на час.

Четете повече в dw.com, автор: Мария Илчева