Първа фаза - преходен период
Брюксел: предвиждат се два месеца за твърдо фиксиране на условията за желания от британците преходен период. Предложението на Брюксел гласи: запазване на статуквото и след датата на Брекзит през 2020 година. През това време Великобритания ще има всички задължения на страна-член на ЕС. Лондон трябва да продължи да внася вноските си в общия бюджет и ще остане член на вътрешния европейски пазар. Но ще загуби правото си на глас в ЕС, подобно на Норвегия. От друга страна, Бюксел ще направи компромис за нови търговски споразумения. Британците ще могат да участват в преговорите през преходния период, ще могат да подписват споразумения, но няма да могат да ги осъществяват на практика. В същото време ЕК иска да проведе редица семинари за страните от ЕС. Те трябва да представят сегашните си икономически отношения с Великобритания и да формулират своите преференции за бъдещите отношения с Обединеното кралство. От обединяването на тези отделни интереси трябва да бъде формулиран мандат за преговори на главния европейски преговарящ Мишел Барние. При това не бива да бъдат нарушавани основните европейски принципи и договори. Лондон: първите дискусии в британското правителство за бъдещето на страната започнаха малко преди Коледа. Както и преди, един срещу друг са изправени два лагера. Защитниците на Брекзита настояват за излизане от вътрешния европейски пазар, от митническия съюз и от европейското законодателство. Те мечтаят за "свободна Великобритания", която сключва търговски споразумения по цял свят и се изправя като конкурент срещу ЕС. Към тази фракция принадлежат Борис Джонсън, Лиъм Фокс, Джейкъб Рийс-Мог и други. На тази фракция се противопоставят Филип Хамънд, Амбър Рууд и нейните поддръжници, които настояват за "мек" Брекзит, тъй като се опасяват от срив на британската икономика. Те искат да запазят възможно повече европейската регулация, за да запазят достъпа на Великобритания до нейния най-голям експортен пазар. Те подкрепят Брекзита само от партийна дисциплина. Тереза Мей обяви нова програмна реч в началото на тази година, в която ще оповести основните британски желания. По принцип тя и нейният министър за Брекзита Дейвид Дейвис искат скроено по мярката на Великобритания решение, при което британците да запазят много от правата си, но да се освободят от европейските си задължения.
На 22/23 март предстои среща на върха на ЕС в Брюксел, на която трябва да бъде взето решение за преходния период. Нужно е също да бъде скрепено юридически споразумението за излизане на Великобритания от ЕС и да бъде даден мандат на Мишел Барние за по-нататъшни преговори. Все още не е ясно дали дотогава британското правителство ще излезе с реалистична позиция. Не е ясно и дали страните от ЕС ще продължат да бъдат единни или ще възникне конфликт на интереси. Втора фаза: април - октомври 2018
Брюксел: Целта е да бъде сключено политическо рамково споразумение за бъдещите отношения между ЕС и Великобритания. За да бъде постигната тази цел за щест месеца, британската страна трябва да се подготви за значително по-интензивни и чести преговори, отколкото досега. Защото едно такова основно споразумение трябва да дефинира общата основа за по-късните търговски разговори след 2019 година. Става дума за това да бъде гарантирано сравнително еднакво поле за действие и честна конкуренция, както заявиха наскоро правителствените ръководители от ЕС. Казано с други думи, колкото повече европейска регулация допусне Великобритания, толкова по-широк ще бъде и достъпът й до вътрешния европейски пазар и обратното. ЕС е под натиск, но не иска да "подарява" предимствата на европейското членство. Федералната канцлерка Ангела Меркел подчерта, че след Брекзит положението на Великобритания ще стане по-тежко, отколкото е сега. Главният преговарящ на ЕС Мишел Барниe описва предложението на ЕС като обикновено търговско споразумение от рода на това с Канада, при което няма мита за стоките, но не съществува достъп до пазара в сферата на услугите.
Лондон: Много зависи от това, дали Тереза Мей ще остане на поста си. Засега мнозинството от торите искат да я задържат на власт, защото тя балансира противоречията по отношение на Брекзита. Политическата ситуация в Лондон обаче може отново да се промени. Досега правителството на Мей и министърът за Брекзита Дейвид Дейвис искат споразумение, което да включва достъп до пазара за стоки и услуги, както и финансовия пазар. А Брюксел категорично отхвърля такава възможност. Въпросът е дали могат да бъдат постигнати компромиси между двете противоположни становища. Както показват досегашните преговори, ЕС е в по-изгодна позиция като значително по-голям търговски блок.
Среща на върха на ЕС на 18/19 октомври 2018: дотогава трябва да бъде готово и подписано рамковото споразумение за бъдещите отношения. Защото по принцип страните от ЕС имат нужда от няколко месеца, за да запознаят националните си парламенти с новото икономическо споразумение между ЕС и Великобритания. Скептиците обаче не вървят, че този срок ще бъде спазен.
До края на октомври е предвиден допълнителен срок преди срещата на върха на ЕС на 13/14 декември. Малко преди края могат да възникнат още по-остри спорове по всички фронтове. Тези два месеца могат да поставят под времеви натиск преговарящите страни и да ги принудят към компромиси. Защото досега най-вече защитниците на Брекзита не се съобразяваха с реалността. А постигането на ново споразумение ще бъде невероятно сложно, защото трябва да бъдат предоговорени всички аспекти. Дори едно принципно споразумение за това съдържа много експлозив - както за европейската, така и за британската страна.
Автор Барбара Везел, dw.com
