Антоний Велики (авва Антоний или или Свети Антоний) е египетски християнски монах-аскет. Смята се за основател на християнското монашество. Той е и първият от т.нар. Пустинни отци.

Свети Антоний

Свети Антоний е роден през 251 година в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се оттеглил от света.

След дългогодишна духовна борба постигнал святост и бил удостоен от Бога с дарбата да лекува. Доживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Починал на 17 януари 356 г.

Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес: победил еретиците на открит диспут, проведен в град Александрия. Успехът му е наречен "тържество на християнството".

Антоновден

Антоновден (Андоновден, Лелинден) е християнски и български празник, на който се почита паметта на св. Антоний Велики. Чества се на 17 януари за предпазване от болести.

В българския фолклор св. Антоний и св. Атанас са тясно свързани – смята се, че са двама братя ковачи. По някои места (Поповско) празниците им се означават с общото название "сладки и медени". В Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия ден (Атанасовден) тръгват по хората.

В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на чумата – "леля") има обичай две медени питки да се дават на съседи, роднини и приятели, а трета питка да се оставя на тавана за чумата ("за лелята", за "болята").

На този ден жените не предат и не плетат, защото се вярва, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".

Антоновден и Атанасовден са един след друг (17 и 18 януари) и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

Шест мъдрости от Свети Антоний

1. "Огледай обкръжаващите те и знай, че началниците имат власт само над тялото, а не над душата, и винаги помни това в мислите си… Бог е създал душата свободна и самовластна и тя е свободна да постъпи така, както иска – добре или лошо."

2. Авва Антоний казвал на авва Пимен: "Велик подвиг за човека е покаянието за своите грехове пред Бога и очакването на изкушения до последния дъх!"

3. "Който кове парче желязо, обмисля от началото какво иска да направи от него – коса, нож или брадва. Така ние сме длъжни да мислим към каква добродетел се стремим, за да не се трудим напразно."

4. "За да не изпаднем в безгрижие, нека си спомним думите на светия апостол "всеки ден умирам" (1 Кор. 15,31). Когато ставате от сън, помислете си, че няма да доживеете до вечерта. Когато си лягате, помислете, че може би няма да видите разсъмването на деня. Този, който всеки ден се приготвя за смъртта, ще се предпази от грях."

5. "Когато авва Антоний проникнал в дълбочините на пустинята, той запитал Господа: "Господи! Защо едни хора умират млади, а други доживяват дълбока старост? Защо едни са бедни, а други – богати? Защо нечестивците са богати, а благочестивите люде – бедни?" Тогава дошъл до него глас: "Антоний! Ти внимавай над себе си! Това са Божии съдби и нямаш полза от това да ги изучаваш."

6. "Аз се молих за вас, казал той някога на своите ученици, да се удостоите и вие да получите този велик огнен Дух, който получих аз. Ако искате да Го получите така, че Той да пребъдва във вас, принесете най-напред телесни трудове и смирение на сърцето, и въздигайки своите помисли към небето, ден и нощ търсете с чисто сърце този огнен Дух – и Той ще ви се даде завинаги и навеки ... и Той, когато бъде приет от вас, ще ви открие небесните тайни, ще прогони от вас страха от хора и зверове и вие ще пребъдвате в небесна радост ден и нощ и, живеейки още в плът, ще бъдете подобни на тези, които вече се намират в Царството Небесно.“ (Добротолюбие, т. 1, с. 35)

По материали от "Уикипедия".