Някога имали ли сте чувството, че България бавно но сигурно потъва пред очите на света. България, една от най-старите европейските държави запазили името си непроменено през богата си история. България, държавата която е отгледала с хляб и сол, облечени в дрипи БЕЗБРОЙ герои като Паисий Хилендарски, Левски, Ботев, Вазов и много други.

България, държавата чийто смели чеда поета описва достатъчно ясно с думите „за тебе те умряха, една бе ти едничка зарад тях и те за теб достойни майко бяха“. Да, „достойни“, може би дори най-достойните! България, държавата чийто учени промениха света, било то носещи статута на „немили-недраги“. Държавата чийто уникален фолклор става все по-ценен от чужденци, докато сред младите често тъне в забрава. Държавата, чийто деца са на челните места на почти всички световни научни олимпиади.

Питам се къде е България сега? Питам се къде е България, когато повечето чужденци, които срещам, я свързват основно с Азис и Андреа. Питам се къде е България, когато малко народи знаят, че именно ТЯ е дала кирилицата на света. Питам се къде е България, когато посетили я туристи ми споделят първо шока си от циганските гета, престъпността и мизерията, а после изумлението си от неповторимата природа и културно богатство.

Питам се къде е България, когато моите баби и дядовци, хората изградили тази държава са оставени да живеят на произвола на съдбата с мизерен доход. Питам се къде е България, когато на красивата българка е лепнат етикет „лека жена“. Питам се къде е България, когато на българите се гледа първо като евтина работна ръка и трета категория хора. Питам се къде е България, когато чужденците често подценяват умствения ми капацитет. Питам се къде е България, когато не мога да си позволя да видя близките си веднъж в годината. Питам се къде е България, когато труда на един млад инженер е оценен на по-малко от този на една сервитьорка в столично кафе.

Къде е България? Нямам сигурен отговор. Знам само, че тя е някъде там, както в границите на малката-голяма държава така и разпръсната из целия свят. Знам, че тя е част от всички българи, от всички нас. Знам, че такива герои каквито е раждала, тя ражда и сега. Макар да не знам къде е, се надявам един ден всички ние да я намерим. Да намерим изгубената чиста и достойна за уважение България, която е дала и ще продължава да дава толкова много на света.

България е в мен, в теб, във всички нас. България ще бъде цяла, когато всички или поне повечето частици от нея се съберат в едно, защото не случайно герба ни гласи „обединението прави силата“. Нека бъдем обединени, нека бъдем българи и вярвам, че заедно ще успеем да намерим една по-добра България!

Източник: chujdozemec.com.