Името на френската актриса Катрин Деньов се появи под колективна декларация на френски интелектуалки, които се противопоставят на световното движение на актрисите, жертви на сексуално насилие на работното място #MeToo. Обръщайки гръб на Холивуд, Деньов е сред жените, които обвиняват движението #MeToo, че се е превърнало в „лов на вещици“. Общата декларация оплаква мъжете, които са превърнати в „жертви“, защото са “наказвани в работата си, натискани да напуснат и т.н“ и то „без да им се дава възможност да отговарят или да се защитят“.
Според Деньов и останалите, подписали декларацията във френския Le Monde, „единственият грях“ на мъжете, обвинявани от #MeToo бил, че са „докоснали някое коляно, откраднали са си целувка, предложили са интимна вечеря или са изпратили сексуално съобщение“. „Изнасилването е престъпление. Но настойчивото или непохватно флиртуване не е престъпление, а кавалерското отношение няма общо с мачистката агресия“, пишат 100-те френски писателки, актриси и журналистки. Те настояват, че в „едно здраво общество“ мъжете трябва да имат „неотменимата свобода да ухажват и притесняват“ жените.
Според тях „сексуалното влечение по своята природа е нападателно и диво“, но пък жените били достатъчно „прозорливи“, за да не объркват „неуместния флирт със сексуалното насилие“. „Вместо да помага на жените, тази мания за изпращане на мъжките шовинистки "свине" на „заколение“, всъщност помага на враговете на сексуалната свобода – на религиозните екстремисти и най-неприятния вид реакционери. Като жени, не се припознаваме в този феминизъм, който отвъд осъждането на злоупотребата с власт всъщност преминава към омраза срещу мъжете и сексуалността“, пише в декларацията. Съгласни ли сте с тезата на противопоставящите се на движението #MeToo? Ето две различни мнения: 1. Малко хора, особено от по-младото поколение, знаят коя всъщност е ролята, с която Катерин Деньов придобива световна известност през далечната 1967 година.Тогава Деньов изгрява във филма на Луис Бунюел „Дневна красавица“ (Belle de Jour). Тя играе жена, която обича съпруга си, но не изпитва сексуално влечение към него. В опит да намери своята сексуалност, тя започва доброволно да проституира в скъп бордей.
В следствие на този експеримент, тя нито се еманципира, нито успява да ни убеди в каквото и да е, но, типично по френски, яко обърква публиката, която започва да се чуди кое е реалност и кое - сексуална фантазия. Очевидно Деньов, 50-години по-късно, отново е влязла в роля, в която не прави разлика между реалност и сексуална фантазия. Тя защитава мъже, които абсолютно нямат нужда от нейната защита, тъй като във всичките случаи, в които срещу тях са повдигнати обвинения, те са били в позицията на силата: става дума за работодатели или хора с опит и власт, а жените, за които се отнася хаштага #MeToo (или френския #BalanceTonPorc), са в отношение на абсолютна зависимост – професионална, материална или друга. Хубаво ли е да „ти пускат ръце“ на работа? От декларацията става ясно, че явно френските интелектуалки и актриси приемат това за напълно нормално. Като актриса, Деньов не може да не знае за какъв вид насилие в киното става въпрос, но може би е просто от поколението, което е склонно да нарича това по-скоро „сделка“.
Да, но сделката се прави от страни, които са поставени в равна позиция и именно този факт пропускат жените от нейното поколение. А в личен план това, че една водеща актриса си затваря очите и дори подписва декларация срещу силното движение за равни права #MeToo, показва, че тя не само не е съпричастна с проблемите на жените, но и нещо повече – съгласна е те да бъдат подлагани на примитивен натиск. Това не й прави чест като жена, актриса и най-вече като човек. Колкото до опасенията за „реваншизъм“,
Деньов е права: има твърде много политици и държавни лидери по света, които с нетърпение очакват жените да загубят своята битка за равни права, за да наложат подтисническата си политика. Тогава ще се върнем във времената, в които за да направиш каквото и да е в обществото от позицията на жена, ще трябва да се съобразиш, или да се харесаш по добре известния начин - на някой мъж. А нали именно от това бягаме? И не, няма опасност някога мъжете да бъдат „натикани в ъгъла“, за да бъдат защитавани. Единственото, на което можем да се надяваме е на някакъв що-годе приличен компромис относно равните ни права на хора.
Автор: Марина Стоименова, edna.bg
