Кореспондентът на германската обществена радио-телевизионна мрежа ARD Сръджан Говедарица пише следното в своя репортаж по повод българското европредседателство: „Откакто влезе в ЕС, България успя да постигне напредък по почти всички икономически показатели. До 2015 година страната получи от ЕС над 12 милиарда евро, отбеляза стопански ръст от 9 процента, а за този период брутният ѝ вътрешен продукт се удвои. (…) Страната обаче има да извърви още дълъг път. България е смятана за най-бедната страна в ЕС и действително заема последните места по различни показатели. Освен това, заедно с Румъния, все още се намира под наблюдението на Еврокомисията. Основните проблеми са организираната престъпност, корупцията, дефицитите в съдебната система. Те пречат на инвестициите, а по този начин забавят и икономическия растеж".

"София вместо Силициевата долина"

В своята кореспонденция Сръджан Говедарица дава и оптимистичен пример - авторът ни среща с двама млади българи, завърнали се от чужбина, за да работят в родината си. Същата тема присъства и в обширен репортаж на швейцарския „Нойе Цюрхер Цайтунг”, озаглавен „София вместо Силициевата долина". В него между другото четем:

„Родителите на Мариела Станулова имали сериозни съмнения в здравия разум на дъщеря си. След като завършила Лондонското училище по икономика (LSE) и елитния американски университет Принстън, тя започнала работа като инвестиционен банкер. По всичко изглеждало, че ѝ предстои кариера в самото лоно на световната икономика. Вместо това обаче Станулова се върнала в София - скромната столица на най-бедната страна в ЕС. „Всички недоумяваха", спомня си Станулова. То е все едно талантлива оперна певица да обърне гръб на нюйоркската „Метрополитън Опера" и да отиде в някой провинциален театър.

Станулова, която мисли и говори бързо, не допуснала някой да я разубеди. За разлика от своите родители и познати, тя не смята, че завръщането ѝ е стъпка назад в професионален план. Постъпила на работа в една международна консултантска фирма, след което се прехвърлила в руска инвестиционна банка. На 26-годишна възраст подготвила сделката за продажбата на луксозен хотел в София. „В Америка един младши партньор никога не би получил подобна задача", казва амбициозната вишистка и споделя, че се отказала от живота си в чужбина заради една връзка. Но за решението ѝ имало и чисто икономически причини. Финансовият и IT-секторът в България процъфтяват, поради което там заплатите бързо растат. А и разходите за живот са сравнително ниски - както за жилище, така и за всекидневни нужди. Освен това семейната мрежа поема грижата за децата, която на запад струва немалко пари.

Красен Станчев, професор по икономика в Софийския университет, също разказва за завърнали се в страната млади хора, които установяват, че в крайна сметка в България са много по-платежоспособни, отколкото в Лондон например: „Реалните приходи на едно домакинство се повишават, а това мотивира някои добре образовани трудови мигранти да се завърнат в страната", казва Станчев.

"Нетната емиграция спада"

За миграционните движения има само приблизителни оценки. Според данните на държавната Агенция за българите в чужбина, близо 3 милиона души - квалифицирани или неквалифицирани - работят извън страната. Но тази бройка трябва да са възприема с предпазливост. Националистическите кръгове в администрацията клонели към преувеличения, твърдят независими наблюдатели. В сметката били включвани например и представители на българските малцинства в други страни. Икономистът и експерт по миграцията Красен Станчев смята, че трудовите мигранти са около милион - тоест, една седма от българското население. „Това изтичане на мозъци, което е много болезнено за тукашната икономика, продължава, но нетната емиграция спада, защото хората започнаха да се връщат", обобщава Станчев.

Вятърът очевидно е сменил посоката си - това забелязва и младата банкерка Мариела Станулова. Тя е сред основателите на мрежата „Тук-Там", която събира млади българи и българки, планиращи да се завърнат в страната. „Тук-Там" организират и трудова борса под мотото „Кариера в България - защо не?", интересът към която е огромен. През 2017 година в нея са участвали повече от 1 500 търсещи работа и над 100 фирми - три пъти повече, отколкото през 2008. За участие се записали дори IT-специалисти, които обмисляли дали да не напуснат Силициевата долина, за да се върнат в София. Повечето желаещи да се завърнат в България са на възраст между 22 и 26 години", четем в статията на Марко Кауфман Босарт, публикувана на страниците на "Нойе Цюрхер Цайтунг".

Източник: Дойче Веле