Пиша това Във връзка с една изумителна, но пък толерантна и глобализирана новина от Германия – Цитирам: „Сирийски бежанец с четири съпруги и 23 деца заяви, че получава 360 хил. евро в помощи годишно в Германия.
Мигрантът, познат като Газия А. е избягал от Сирия миналата година със семейството си, пише The Daily Express. Семейството му може да получава повече от 360 хил. евро годишно в помощи според социалните.“
Значи те изкарват впечатляващо много пари в чужбина и на ден заделят по 1-2 евро в касичка, за да пратят на бедните си роднини тук… Аз без да работя в чужбина за 3000 евро давам много повече на майка ми, чиято пенсия е 123 лева. На дъщеря ми също, защото учи и трябва да й помагам.
Умопомрачително! Браво! Това пак е нещо, ще кажете.
Все пак като изкарват 3000 евро на месец, няма да пращат повече от 2-3 % от заплатите си я… Ще започнат бедните им роднини много да харчат и после? През последните дни много ядосани емигранти ми писаха как не са съгласни с думите. Добре! Всеки с правото си. Но децата ни тук трябва да ги научим да са българи.
Защото, скъпи емигранти, ако всички ние избягаме от България, както и вие, няма да има нито Българи, нито България! Това е страшната истина. Питах много от вас какво ще стане, ако всички поумнеем и избягаме от родната земя.
Всички до един ми казахте: Това няма как да се случи? Защо?, питам аз. Да не би да сме толкова глупави, че да не можем да мием чинии за 5 евро на час като вас? Вие отговорихте: Все някой ще остане в България! Чудна логика!
Просто не ви се иска всички да сме избягали като вас, за да има къде да се връщате все някога. И при кого.
Пак ще кажа, за да не се чудите защо питам какво ще стане с България, ако изягаме всички по примера на нашите емигранти? Това питам с цел да разберете, че ако всички сме като вас, България ще изчезне. Елементарно. Значи емигрантите трябва да осъзнават, че тяхното бягане не е повод да се гордеят, че са много умни и отиват на лесното и сигурното.
Левски защо не е бягал, а с цената на живота си е спасявал България?
Той ли е герой, на който да подражаваме, или милионите бягащи по негово време, за които нищо не знаем? Това е истината, колкото и да не ви харесва. Всеки има право на избор, но не трябва да даваме пример на децата ни да бягат от трудностите.
Затова даваме за пример герои като Левски, нали? Борят се, да не му е било лесно? Сега да не е по-трудно от неговото време? Хайде да мислим с мозъка, не със задните части!
А утре, като стане зле за живеене и в Европа, и в Щатите – а нещата натам отиват, къде ще бягате? На Луната ли?
И в подкрепа на думите ми ще цитирам един велик българин.
България е над всичко. В нея остават да живеят само силните. Всички сме шарени на цвят, но най-важните цветове са тези на синьото небе и цветовете на Българското знаме.
Макар и сърбин наполовина, но в сърцето истински българин!
И на него ли ще се сърдите?
Автор: Патрисия Кирилова