Германската стюардеса Керстин Конрад никога няма да забрави своя първи "fume event": това е изразът, използван в бранша, когато въздухът в самолетната кабина е замърсен. Тъй като в задната част на самолета нейните колеги били усетили странна миризма, пилотът я накарал да провери за какво става въпрос. "Спомням си как отидох отзад и вдишах въздух от най-задните въздушни отвори", разказва тя. "Веднага ми прилоша. Заболяха ме главата и коремът. Почувствах болки из цялото тяло. Части от тялото ми дори изтръпнаха."

Часове след това Керстин Кондрад е била като упоена. "Не можех да извършвам съвсем обикновени дейности - например да наливам сокове в чашите на пасажерите или нещо подобно", казва тя и добавя: "Тогава седнах и дълго време гледах в една точка. Много мои колеги описват тези ситуации по подобен начин. Много от тях казват, че в този момент се чувстват като зомбита." 

Германия: 228 случая на година

Само през 2016 година Федералната служба за разследване на инцидентите със самолети (BfU) е регистрирала 228 "fume events". Според информация на телевизия ZDF, действителният им брой е много по-висок. Обяснението за разминаването, според ZDF, гласи: BfU не винаги е била уведомявана за инцидентите. 

Ако пилот на самолет бъде засегнат от обгазяване - така, както се е случило на Керстин Конрад - последиците може да са много опасни. Затова и пилотите имат възможност да си сложат маски, през които им се подава чист кислород, веднага щом усетят странна миризма. Останалият екипаж, както и пътниците обаче нямат такава възможност - кислородните маски, които се спускат от тавана, доставят просто обогатен на кислород въздух от пътническия салон.

От всичките 228 случая на обгазявания на самолети, регистрирани през 2016, само два са класифицирани от BfU като тежки инциденти - такива, при които пилоти са били принуждавани да дишат с кислородни маски, или случаи, при които е настъпвала някаква временна неспособност у пилотите.

"На мен няма да ми се случи", си мислила Керстин Конрад още преди първия ѝ "fume event". "Преди да ми се случи за първи път, си мислех, че такива неща стават изключително рядко." От 2013 нататък обаче Конрад е преживяла четири "fume events". Понякога те са били придружени от неприятна миризма, понякога не. Общото при всички четири случая е следното: главоболие, болки в корема, болки в мускулите, изтръпване по тялото и отпадналост. Най-лошото за германската стюардеса обаче е друго: че покрай замърсения въздух днес тя страда от най-различни заболявания, поради които вече не може да упражнява професията си.

Защо се стига дотук?

Въздухът, който вдишват пасажерите в пътническия салон, се засмуква от турбините на самолета направо отвън и лесно може да бъде замърсен със субстанции от горивото (керосин), от масло или хидравлична течност. Производителите на самолети, както и авиокомпаниите отхвърлят подобни твърдения. "Методът на засмукване на въздуха се използва още от 1960-те години и се е доказал като напълно надежден. Освен това засмукването се извършва преди точката на впръскване на горивото и неговото възпламеняване в горивната камера. Затова технически е изключено въздух, подаван към пътническия салон, да бъде замърсен с отработени газове или с остатъчни субстанции от горивната камера", уверява Клаудия Неринг от Съюза на германските авиопревозвачи (BdL).   

Технически това може и да е невъзможно, но доктор Астрид Хойтелбек от университета в Гьотинген свидетелства, че в кръвта и урината на пътници, обгазявани по време на полет, лекарите откриват точно такива субстанции. С помощта на метода Human-Biomonitoring лекарите са установили, че тези субстанции увреждат нервната система и белите дробове. При пациенти, преживявали т.нар. "fume event", са диагностицирани смущения на централната нервна система, ограничения в паметта, изтръпване на крайниците или проблеми с дишането.

От 2014 до днес д-р Хойтелбек е изследвала няколкостотин пациенти с такива симптоми след пътуване със самолет. Самолетните компании обаче твърдят, че връзката между двете неща не е научно доказана. Така например Европейската агенция за сигурността на полетите (EASA) е провела две изследвания на качеството на въздуха в самолетите. Според тях, въздухът, който дишат пътниците в самолета, с нищо не е по-лош от този в един средностатистически офис. Само че за тези две проучвания са изследвани едва 69 полета. Според д-р Хойтелбек, тези проучвания са несериозни, тъй като "обгазяване настъпва средно в един на хиляда полета". "Имерванията на качеството на въздуха в само 70 полета е сериозна диспропорция", казва тя.

Ново професионално заболяване?

Има и други изследвания. Така например британски и австралийски учени са доказали "пряка зависимост" между аеротоксичния синдром (така се наричат вредите за здравето, причинени от обгазявания) и работното обкръжение, т.е. самолета. Това ново "професионално заболяване" трябва спешно да бъде признато за такова, призовават авторите на изследването, публикувано през юни 2017 от Световната здравна организация (СЗО). На запитване на ДВ, от Съюза на германските авиопревозвачи BdL отказаха да вземат отношение по темата.

Обикновените пътници на самолети не летят толкова често, колкото екипажите, но и при тях могат да настъпят увреждания на здравето вследствие на обгазявания. Стюардесата Керстин Конрад си спомня как след един подобен инцидент много от пътниците са поискали хапчета срещу главоболие. "Но когато човек не знае, че е обгазен, той не допуска, че може да е бил натровен на борда на самолет", казва тя.

Впрочем, доказването на натравянето е трудно, тъй като отровните вещества се задържат в кръвта и урината само няколко часа. Освен това изследвания по метода Human-Biomonitoring не се плащат от здравните каси, обяснява д-р Хойтелбек. "А и лекарите, които не са специалисти в тази област, често не знаят какво точно трябва да търсят."

Кога ще научим повече по темата?

Междувременно в авиоиндустрията усещат натиска и започват да разбират, че трябва да съдействат. Защото "сигурността и здравето на екипажите и пътниците за нас са приоритетна задача", както казва говорителката на Съюза на германските авиопревозвачи Клаудия Неринг.

В момента във всички авиокомпании под шапката на BdL се провеждат тестове: системи за филтриране на въздуха и специални сензори следят постоянно качеството на въздуха в пътническите салони. Вероятно ще изминат две години, докато бъдат анализирани резултатите, и още поне три, докато ЕК поръча нова изследване, резултатите от което да имат задължителен характер и за авиоиндустрията.

Източник: Дойче Веле