Седемнадесет месеца след като Великобритания гласува да напусне Европейския съюз, много европейци избират да напуснат Великобритания. Според данните до март тази годинa около 122 хил. граждани на държави от ЕС са избрали да си опаковат багажа и да се махнат от Обединеното кралство, докато потокът от нови пристигащи се е забавил.

В Лондон, град, поддържан дълго от европейски банкери, строители и бармани, сервитьори и т.н., негативните промени, породени от Brexit, започват да се усещат все по-значително. На места се стига дотам строителни компании и кафенетата да се борят за персонал, често съставен от същите тези източноевропейци, които доскоро са "вадили очите" на хората. Най-големите университети се тревожат да запазят студентите си.

Но никъде притесненията за напускащ персонал не са толкова сериозни колкото в Британската национална здравна служба (N.H.S.).

Много преди Brexit, британското здравеопазване страда от хроничен недостиг на персонал. В страната има 40 хил. свободни работни места за медицински сестри. За запълването на тази празнина помага много назначаването на хора от държави Европейския съюз, особено в Лондон, където делът на медицинските сестри от континента е около 14% - два пъти по-висок от средния за страната. И въпреки това незаетите позиции продължават да са много. А Brexit ще направи още по-трудно и по-скъпо намирането на хора за тях, а нещата остават мъгляви. В момента дори правният статут на гражданите на Европейския съюз, които вече живеят във Великобритания, остава неясен.

Тази тема е ключов момент от изпадналите в застой преговори между Брюксел и Лондон. Затова и много от европейските граждани в Обединеното кралство се опасяват, че след Brexit може да се окаже, че са загубили правата си, сигурността на работното си място, пенсиите си и достъпа до безплатна здравна помощ. Тази несигурност е една от причините, поради която някои европейски специалисти в областта на здравеопазването се замислят сериозно дали да напуснат страната. В годината след референдума почти 10 000 медици напускат N.H.S., a броят на медицинските сестри от страни от ЕС, регистрирани за практикуване във Великобритания, е спаднал с почти 90%.

В деня преди референдума за Brexit д-р Ноел, подтикван от чувство на безпокойство и безсилие, че няма право да гласува, прави нещо, което никога преди не правил - залага 200 паунда, че Великобритания ще напусне общността. Така дори и да се случи най-лошото, той ще е на печалба. На следващия ден той е по-богат с 1500 паунда. Относително толкова струва и таксата за британски паспорт. Проблемът е, че Сирил Ноел все още не иска да сменя гражданството си.

Заминаването на едни мигранти може да бъде спасено само със заменянето им с други.

В същата болница, в която д-р Ноел практикува, два етажа по-горе, д-р Георг Ауцингер, ръководител на отделение, в което се извършват чернодробни операции от световна класа, също е изправен пред проблема с Brexit. Самият той е европеец, както и мнозинството от работещите в отделението му.

Д-р Ауцингер трябва да наеме нови 407 медицински сестри и лекари за новото крило за интензивни грижи на болницата. На публикуваната миналия месец обява за старши консултант не е кандидатствал нито един европеец. За сравнение поне една трета от кандидатите са били граждани на друга страна от ЕС преди Brexit.

Самият той твърди, че ще е повече от щастлив да наема британци за тези позиции. Проблемът идва от това, че те просто не са достатъчно. Затова отговорът на тези нужди се търси вече в страни като Филипините, Австралия или Индия. Това обаче струва значително повече на болницата и при това гарантира престоя на наетите само за три години. При това върви с планина от документи, които трябва да бъдат водени в ред. И въпреки всичко към момента това е най-ренталбилният за болниците вариант.

От болницата се спира кампанията за наемане на медицински сестри в Европейския съюз. Причината е, че тя няма как да гарантира, че след март 2019 г. техният работен статус.

Д-р Ауцингер живее в Лондон от 18 години. Той също би обмислил да се върне в Австрия, ако можеше да премести работата си там, но не може. Той определя начина, по който Brexit засяга N.H.S. като симптом на лош план за лечение. Великобритания е болна. Хората са ядосани. Brexit беше лечението, което им се предлагаше. Това, което притеснява д-р Аузингер, е липсата на диагноза.

"Ако мислите, че Brexit е лекарството, аз се притеснявам, че лекувате организъм на сляпо. Ако нямате диагноза, не можете да лекувате правилно пациента", каза той и допълва мрачно:

"А тогава какво продължавам да правя аз тук?"

Текстът е публикуван със съкращение, четете повече в webcafe.bg