Понякога окото на аутсайдера възприема симптомите на загниването по-ясно, отколкото този, който живее във всекидневието на Европа. Във “Fractured Continent: Europe’s crises and the fate of the West” американският журналист ветеран и мислител Уилям Дроздяк показва как три грешни проекта, започнати в края на Студената война - еврото, Шенгенската зона без паспорт и разширяването на ЕС и НАТО на Изток - се натъкнаха на неприятности, откривайки дълбоки разриви в Европа. "Днес мечтата за европейско единство започва да изчезва и бъдещата стабилност на континента е засенчена от несигурност", казва Дроздяк в оценка, която се противопоставя напълно на неотдавнашното твърдение на президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че отново платната на Европа се издуват от вятър. Разсъждавайки за кризата, бившият кореспондент на в."Вашингтон пост" казва, че отцепването на Съединените щати е накарало европейците да се нахвърлят там, където по-рано ръката на чичо Сам често е помагала, за да може Старият континент да премине през бурните води. Дроздяк е атлантист цял живот, завладян от визията на покойния Ричард Холбрук за САЩ като благотворна, практична европейска сила. Той предупреждава, че при отсъствието на силно американско лидерство, Европа рискува да бъде погълната от стария си демон: национализма. Дроздяк посочва дълбоко залегналия методологически проблем на ЕС: навикът да се стреми да постигне амбициозни цели с полуготови планове, измислени след компромиси в късна доба, без да допускаме какво ще се случи, когато нещата се объркат.

Приемането на единна валута без фискален съюз или кредитор от последна инстанция; отваряне на вътрешните граници без съвместни действия за защита на външните граници на Европа; привличане на бившите съветски сателити в западната орбита, без да се очакват враждебни руски реакции – при всеки от тези случаи лидерите на Европа изглеждаха наивно оптимистични и неподготвени. Дроздяк не стига до предсказване дали ЕС ще се разпадне, което би хвърлило Европа отново в конфликт или да се възползва от шанса да се обедини отново в отговор на Тръмп и Брекзит. Но изяснява ключовите лъжи, главно в Берлин, "новият епицентър на властта". Пренебрежението на президента на САЩ Доналд Тръмп към Европа и многостранността стовариха огромната тежест на лидерство върху изморените рамене на германския канцлер Ангела Меркел, до чийто вътрешен кръг Дроздяк се радваше на нямащ равен на себе си достъп като бивш дългогодишен ръководител на Американския съвет на Германия. Всяка от припокриващите се кризи в Европа поставя нови изисквания към неохотния хегемон на ЕС. Анекдотите на човек отвътре, каквито са тези на Дроздяк, разказват за самотната отговорност на Меркел на върха на кризата, тъй като тя се втурнала от преговорите с Владимир Путин в Минск за дестабилизирането на Украйна към продължила цяла нощ среща на върха в Брюксел по гръцката дългова криза и след това разговаря с британския министър-председател Дейвид Камерън за това как да се избегне британското излизане от ЕС.

Той разкрива каква е неохотата на Меркел да заема четвърти мандат и колко интензивно бившият президент на САЩ Барак Обама работи през ноември миналата година, за да я убеди, че носи отговорност пред Запада да се кандидатира отново след шока от избора на Тръмп. Най-голямото й безсилие в борбата с многобройните кризи е липсата на силни партньори в Европа. Никога не можеше да разчита на Камерън, заложник на евроскептиците в партията си, и често бе разочарована от френските президенти Никола Саркози и Франсоа Оланд, които не успяха да реформират напомпаната френска държава и нейната спъната икономика. "Слабостта на Франция се превърна в един от най-големите проблеми в Европа - и Германия - отбелязва Дроздяк, цитирайки казаното от Меркел пред съветници. Когато Саркози, който я дразни със своя комплекс на импулсивност и малоценност, казва на Меркел: "Ангела, ние сме готови да се разбираме. Ние сме главата и краката на Европейския съюз ", тя отговаря:" Не, Никола, вие сте главата и краката. Аз съм банката." Дроздяк отвежда читателите си на обиколка по европейските столици, като диагностицира пукнатините, за които той твърди, че все още заплашват да разкъсат ЕС, въпреки неотдавнашното завръщане към скромен икономически растеж, избирането на енергичния проевропейски Еманюел Макрон за френски президент и повишаване на обществената подкрепа за европейското единство след почти десетилетие задълбочаване на разочарованието. Някои от най-изострените симптоми се случват във Варшава, Москва и Анкара.

Той вижда заплахата за либералната демокрация не само в бившите комунистически страни като Полша и Унгария, които се присъединиха към ЕС след рухването на Съветската империя или от авторитарните владетели в Русия и Турция в покрайнините на Европа, но и в англосаксонското ядро, с лют национализъм, който се превръща в коз от личен интерес във Великобритания и Съединените щати. Въпреки че Дроздяк нахвърля широки щрихи предимно за американска аудитория, незапозната с подробностите на ЕС, мрачната му картина е полезен нелицеприятен образ за всички европейци, изкушавани от самодоволството след поражението на антиевропейските популисти във Франция и Холандия по-рано тази година. Избликът на подкрепата за антиимигрантската крайна десница в Германия и Австрия подчертава постоянната опасност от центробежни сили, раздиращи структурата на европейската интеграция. Понякога картината на Дроздяк може да е твърде мрачна, особено по отношение на Франция, която изглежда по-малко застояла и обречена на непрекъснат спад след шест месеца реформаторско президентство на Макрон, отколкото миналата година, когато той написа това. Все пак той правилно предупреждава за възможността ислямистките терористични атаки да предизвикат антимюсюлманско насилие от членове на крайнодесни структури, които се въоръжават и обучават, на фона на нарастващото напрежение над исляма, секуларизма и сигурността.

Той определя Италия като следващата потенциална гореща точка на европейската криза, ако подновената политическа нестабилност след изборите през следващата година докара неразрешени банкови проблеми до главата в силно задлъжнялата страна, което може да бъде твърде голям проблем, за да бъде преодолян. Това е преценка, която може да се влияе от мрачното настроение. Италия има история на стигане до ръба, без да пада в бездната.

Дроздяк, който не крие страха си от поражението на Хилари Клинтън, описан като ангажиран проевропейски интернационалист, е най-язвителен в анализа на подхода "Америка на първо място" във Вашингтон. Той сравнява перспективата на Тръмп с изолационизма, който доминираше политиката на САЩ през 30-те години на миналия век, положил началото на търговския протекционизъм и пренебрегвайки опасностите от нарастващия фашизъм в Европа. Както европейците, така и американците биха взели под внимание предупреждението на Дроздяк: "Това европейско обединение може да се обърне и да се разпадне поради заслепен национализъм от двете страни на Атлантическия океан

 Пол Тейлър, „Политико“

Прочети още на: bgnes.com