Двама млади българи, учили и работили в Лондон, са сред авторите на анимационния сериал  „Златната ябълка”, чийто трейлър получи световната си премиера в интернет днес.

Димитър Петров (на снимката), който завършва образованието си в Уестминстърския университет, е аниматор, артдиректор и създател на проекта. По време на обучението си работи в британската столица като аниматор във филмови гиганти като Cartoon Network Studios Europe, които произвеждат продукции за цял свят.

Елена Рапонджиева, която е продуцент на сериала, също е завършила образованието си във Великобритания. Към тях се присъединява и американската възпитаничка Светла Радивоева, която разработва визуалния стил на епизодите. Тя създава дизайна на главната героиня Вихра, която има на главата си облаче, вместо коса. Дава насоки и за костюмите на женските образи. В момента Светла работи като аниматор в Walt Disney Animation Studios.

В началото в екипа на „Златната ябълка”, който вече е обединен под името студио “Змей”, участвали четирима, а днес вече са 25 аниматори от 6 страни, час от които са кадри на Cartoon Network. Скоро зрителите ще имат възможността да се насладят на епизодите в интернет.

Паралелно от студио „Змей” стартираха кампания „Национално предизвикателство Един милион”, с което стимулират българите по света и у нас да го гледат и споделят с приятели. Целта е видеото, което е с фолклорни мотиви видео да достигне 1 000 000 гледания, които ще подкрепят продуцентите при преговорите им с потенциални инвеститори и разпространители.

Първото българско фентъзи има за цел да промотира родната митология сред малки и големи. Консултант на проекта е доц. д-р Вихра Баева от Института по фолклористика към БАН, а сред ангажираните в дублажа актьори е Милица Гладнишка.

„Преди да пристъпим към създаване на персонажите и разработване на сюжета на „Златната ябълка“, ние проучихме задълбочено българската митология и фолклор. Разбрахме, че змеят не е дракон, а напълно различен и характерен само за Балканите приказен герой. Открихме корените на кукерите и самобитността на слабо известни народни обреди”, споделя Димитър Петров.