Българското законодателство забранява на фирмите посредници да изискват каквито и да е суми от търсещите работа лица. Искането на различни суми под формата на такси и други услуги при оферти за осигуряване на работа в чужбина е един от най-сериозните белези за измама. Това съобщават от Главна инспекция по труда и дават няколко знака, че ви заблуждават при намирането на работа в чужбина. 

Един от тях например е, когато обещаващите работа отказват среща на живо с търсещите работа и комуникацията се води само онлайн или по телефон, като се изисква превеждане на пари по сметка. Срещите се уговарят на публично място, вместо в офис или на други места, които не са офиси.

При използване на фирми посредници и на предприятия, които осигуряват временна работа, трябва да се направи справка в специалните регистри дали същите имат регистрация в Агенцията по заетостта. Списъците са публични на сайта на Агенцията.

При наемане на лица с цел командироване в чужбина трябва да се провери дали предприятието, което командирова има същата дейност и в България. Ако то не развива такава и се сключва договор с лицето, само за да бъде то командировано в чужбина. Това също е сигнал за измама.

При осигуряване на работа чрез фирма посредник трябва да има сключен посреднически договор между фирмата и търсещото работа лице, който трябва да съдържа задължително клаузите, регламентирани в чл. 23 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Лицето трябва да бъде предварително запознато с условията на работа в държавата, където ще бъде изпратено, и с данните на работодателя (чл. 31 от Наредбата). То трябва да тръгне от България със сключен трудов договор с работодател в приемащата държава, преведен на български език. Най-често се изготвят двуезични договори, в които трябва да бъдат уговорени условията на заплащане, продължителността на работния ден, почивки и отпуски, и др., които трябва да бъдат поне минималните за приемащата държава, включително и за чия сметка са разноските по пътуването и други разходи. Задължителните клаузи в този трудов договор са регламентирани в чл. 30 от Наредбата.

На лицата може да бъде осигурена заетост в чужбина и чрез предприятия, които осигуряват временна работа, или чрез командироване от работодател. Тези начини на изпращане са регламентирани в Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. В чл. 3 от тази Наредба са регламентирани задължителните условия, които трябва да бъдат договорени в трудов договор между предприятието, което осигурява временна работа, и търсещото работа лице, което ще бъде изпратено в рамките на предоставяне на услуги. При командироване работодателят трябва да сключи допълнително споразумение с работника или служителя, което трябва да съдържа задължително условията, разписани в чл. 2 на Наредбата.

Според резултатите от  контролната дейност на Инспекцията в последните години работници и служители се изпращат в чужбина основно чрез командироване. Сигналите, които постъпват в Инспекцията, касаят най-вече неспазено изискване възнагражденията да бъдат равни поне на минималните в приемащата държава.

При използване на фирми – посредници, едно от най-честите установявани нарушения е липсата на трудов договор с работодател от приемащата държава, който трябва да бъде предоставен на лицето преди заминаването.

В трудовите договори с предприятия, които осигуряват временна работа, а при командироването - в допълнителните споразумения, не се уговарят всички условия, които се изискват според новата нормативна уредба – Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

Друго често нарушение е, че посредниците или предприятията, които осигуряват временна работа, или работодателите, които командироват свои работници и служители, не ги информират за условията на труд и заплащане в приемащата държава, каквито задължения имат.

Напоследък са получени няколко сигнала от работещи в Чехия, Словения, Словакия и Германия лица, които сами са си намерили работа, но местните работодатели не са им изплатили заработените възнаграждения. В тези случаи  от Главна инспекция информира местните контролни органи за извършване на проверка по компетентност. За да бъде изпратено такова искане и потърсено съдействието на компетентните контролни органи на съответната държава обаче е необходимо потърпевшите да предоставят максимално повече данни за работодателя, вкл. сключени трудови договори, платежни и други документи, касаещи трудовите им взаимоотношения, каквито често не се предоставят в сигналите.