Нишан Джингозян е роден във Варна. Завършил е Техническия университет в морската столица. Преди 16 години заминава за Англия, където се дипломира като магистър по мениджмънт на околната среда в Кингстън юнивърсити в Лондон. Работил е в Националната здравна система на Великобритания, а в момента е на мениджърски позиции в общината в район Брент, северен Лондон. Нишан бе инициатор на проекта "Солидарност с българските медици", който бе създаден през 2004 г. Благодарение на усилията на Джингозян общественото мнение в Обединеното кралство разбра за трагедията на нашите медици в Либия, осъдени несправедливо от режима на Кадафи. В момента Нишан Джингозян е зам.-председател на партийната организация на БСП в Лондон.

- Г-н Джингозян, какво очаквате от предстоящия референдум за членство на Великобритания в ЕС?

- Предстоящият референдум ще бъде едно от ключовите събития през настоящата година. Резултатите от него не само ще определят мястото на Обединеното кралство на световната политическа карта, но също така ще генерират дълготрайни последствия във вътрешната политика на страната. Също така този референдум, или по-скоро резултатите от него, ще определят политическото бъдеще на Дейвид Камерън и съответно на Консервативната партия. Резултатите от референдума в голяма степен ще определят и бъдещето на партията на Найджъл Фараж и това дали британският евроскептицизъм ще надделее и ще се превърне в основна политическа тенденция. Не на последно място, резултатите от референдума ще имат и отражение върху Лейбъристката партия и разбира се - върху левите партии в Европа, в това число и върху БСП в България. 
Ние, съвместно с партньорите ни във Великобритания – Лейбъристката партия и Фондация “Новите Европейци”, отстояваме позицията, че гражданите на ЕС и България трябва да бъдат допуснати до участие в този референдум. Над два милиона граждани на ЕС, в това число и 200 000 български граждани, живеят, работят и плащат данъци в Обединеното кралство. Селективното допускане на определени граждани на ЕС, живеещи тук, да изразят правото си на глас и отнемането на това демократично право на всички останали граждани на Съюза е дискриминация, която е държавна политика във Великобритания.
 

- Защо в крайна сметка гражданите на държави от ЕС няма да могат да гласуват на този референдум?

- Гражданите на три държави от ЕС, живеещи във Великобритания, ще бъдат допуснати до участие в референдума - на Малта, Кипър и Ирландия. На всички останали, които работят и плащат данъци във Великобритания, правото им да изразят позиция по въпрос, който ще има огромно отражение върху техният живот, е категорично отказано. Във Великобритания все още действат закони, които са писани преди векове и отразяват виждането на политическата класа на страната от времето, когато тя е била империя. Гореизброените държави принадлежат към групата на бившите колонии на Великобритания. Всички граждани на бивши колонии на Великобритания, които живеят на територията на страната, имат право на глас в парламентарните избори, съответно ще имат право да изразят и позицията си в предстоящия референдум. Гражданите на ЕС нямат право да гласуват във Великобритания на парламентарни избори, съответно участието им и в референдума се отказва. Това е пряка дискриминация, която противопоставя, разделя гражданите на ЕС на две големи групи. Едни от нас имат права, които други нямат. 

- Как евентуално излизане на страната от ЕС би се отразило на българската общност на Острова?

- Според последните данни българските граждани във Великобритания са около 200 000. Ние всички законно пребиваваме в страната, възползвайки се от правата, които членството на България в ЕС ни дава. Напускайки ЕС - хипотеза, която в последните месеци става все по-реална – се предполага, че гражданите на България, живеещи на Острова, автоматично ще загубят правата си. Кой и как ще гарантира статута на тези 200 000 човека? Необходимо ли ще бъде да се кандидатсва за разрешително за престой, за работа? Какво ще се случи с българските студенти тук? В момента студентите от ЕС, които учат във Великобритания, заплащат около три пъти по-ниски такси за обучение от останалите чуждестранни студенти. При напускането на ЕС таксите ще се изравнят с тези на студентите от страни извън Европа. Това ще постави стотици, може би хиляди български студенти тук пред огромен проблем. Годишната такса за обучение в добър университет достига до 10 000 лири. За целия период на обучение сумата нараства до 50 000 лири.

Какво ще се случи и със собствениците на недвижими имоти? Голяма част от българите живеещи тук притежават дом. В много страни по света съществуват рестрикции относно закупуването на жилище от граждани на други държави. Кой и как ще гарантира правата на тези българи, инвестирали над четвърт милион лири в недвижима собственост в Лондон?! 

Как ще бъде уреден въпросът с пенсионното и здравното осигуряване? Българите в чужбина помним този период, когато бяхме принуждавани два пъти да заплащаме здравни вноски. Веднъж по местоживеене – в нашият случай във Великобритания, и веднъж на базата на гражданството ни. Над един милион българи в ЕС, в грубо нарушение на правилата, бяхме принуждавани да заплащаме два пъти здравни вноски. Ние всички помним тази кампания против българите в чужбина. Кой ще бъде гарант, че аналогична ситуация няма да се повтори отново?

Бих искал да подчертая отново, че евентуалното излизане на Великобритания от ЕС ще доведе до вълна от завръщащи се българи. Здравната и социалната система на България ще бъде натоварена допълнително до степен, при която няма да може да функционира. Нивото на безработица рязко ще се покачи. Българите в чужбина са най-големият инвеститор в страната. Ежегодните суми, които постъпват в България от емигрантите, превишават многократно общия размер на всички чужди инвестиции в страната. Великобритания е един от най-големите донори на парични средства сред държавите в ЕС, поради факта, че българската общност тук е голяма и поради това, че икономиката на страната се развива по-добре в сравнение с останалите страни в ЕС. Ако този паричен поток секне, това ще доведе до домино ефект сред стотици хиляди домакинства в България. 

- Възможно ли е Дейвид Камерън да издейства сделка с Брюксел за орязване на социалните помощи на имигрантите от ЕС?

- Ние не наричаме имигранти гражданите на страна-членка на ЕС, живеещи в друга държава от Съюза. В някои държави в Европа, примерно Швеция, доколкото знам, тази дума не съществува, когато се визира гражданин на Европа. Аз следя интензивно информацията в пресата във Великобритания, относно усилията на Камерън за промени в европейското законодателство, специално в тази част, която урежда правото на свободно пътуване и достъп по социални помощи. Знам, че има страни, като Полша примерно, които са готови на редица отстъпки по този въпрос, срещу подкрепата на Великобритания за по-масирано присъствие на НАТО в Полша. За мен тази позиция буди недоумение, имайки предвид факта, че на Острова живеят повече от 1 милион граждани на Полша. Явно новото, дясноцентристко правителство на Полша е готово да изтъргува собствените си граждани срещу няколко нови военни бази. Очевидно е, че има желание за намиране на допирни точки между Великобритания и ЕС за решаване на този проблем. 

- Как българската държава защити интересите на своите граждани във Великобритания? Стана ли докрай ясно каква е позицията на София по този въпрос по време на посещението на Дейвид Камерън в България?

- Не съм присъствал на срещите между Дейвид Камерън и Бойко Борисов и не знам какви разговори точно са водили в София, но за съжаление не успях да открия в пресата дори едно изречение, което да индикира за каквито и да е разговори, касаещи бъдещето на българите на Острова. Винаги, когато ми задават този въпрос, подчертавам, че освен  задължения, също така имаме и права. Права, дадени ни по конституция, като граждани на България, като собственици на имоти в България и данъкоплатци, като гласоподаватели. Аз се надявам, че българите във Великобритания масово ще подкрепят тази политическа сила, която активно се бори за правата ни и отстоява интересите ни. Ние вече втора година активно провеждаме кампания с подкрепата на депутати от Лейбъристката партия за това, българските граждани да бъдат допуснати да вземат участие в референдума. Кампанията бе широко отразена в България. За мен е необяснимо, че проблем, касаещ стотици хиляди българи не е бил дискутиран. Също така е странен фактът, че журналистите в България отразяват посещението на Камерън в механа, а не задават въпросите, отговор на които ние бихме искали да чуем. 

- Какви инициативи имаше организацията на БСП в Лондон по темата в последните месеци и имаше ли резултат от тях?

- През юни миналата година в сградата на Британския парламент БСП-Лондон, съвместно с фондация Новите европейци и депутати от Лейбъристката партия, връчихме отворено писмо до Дейвид Камерън от наше име. В писмото настоявахме гражданите на ЕС и на България, живеещи във Великобритания, да не бъдат дискриминарани и да бъдат допуснати до участие в предстоящия референдум. Инициативата ни бе подкрепена от председателя на ЕП Мартин Шулц, който проведе среща в Лондон, в офиса на ЕП с представители на БСП-Лондон, депутати от Лейбъристката партия и “Новите европейци”. 

Последният дебат, който организирахме през септември, бе с участието на Сергей Станишев – президент на ПЕС, както и с президента на АЛДЕ Греъм Уотсън. Основните теми бяха бежанската криза и отново референдумът за напускане на ЕС.

- Какво е състоянието на БСП в Лондон в момента, колко членове има?

- БСП-Лондон е малка структура, една от партийните организации на социалистите в чужбина. Доколкото знам, БСП вече има структури в Австрия, Германия, Русия и Китай. Идеята да се създаде партийна организация във Великобритания е на Бранислав Диков, който е започнал процедурата по регистрация. Структурата е била създадена от млади студенти в Лондон, обединени около идеята да създадат център, който да реализира идеите им. Разбира се, това са млади хора с леви убеждения.
Аз се присъединих към БСП-Лондон преди около две години. В момента имаме близо 25 членове, като само в последните два месеца имаме заявки за членство от 16 нови членове. Смятам, че структурата има бъдеще, в голяма си част българите във Великобритания са типични леви гласоподаватели. Смятам, че е въпрос на време, добра организация и мотивация да се наложим трайно в политическото пространство във Великобритания. Цел, която упорито преследваме.

- БСП е една от малкото български партии, които имат организация на Острова, но въпреки това все още има малко гласове на изборите за социалистите в Лондон. На какво се дължи това и как смятате да го промените?

- В България трайно битува погрешното мнение, че всеки, който има леви политически убеждения трябва едва ли не да живее в Москва и да говори руски език. Москва е един от най-скъпите градове в света, със стандарт равним като този в Лондон и Токио. Русия е държава с пазарна икономика. Тези неумели и погрешни сравнения съществуват в България и в последните 25 години да заявиш, че имаш леви убеждения е едва ли не срамно. Миналото погрешно се асоциира с една определена политическа сила, определена държава и определен профил на левия гласоподавател. Насадено е мнението е, че десният гласоподавател е носител на новото, на прогреса, че това е деен човек, “взел” бъдещето си в ръцете си. Най-често се спекулира с това, че левите гласоподаватели в България са възрастни хора, с ниско образование. 

Мислите ли, че аз отговарям на този профил? Аз съм в най-активната си възраст, завършил съм един от топ-университетите в Лондон, завършил съм и университет в България. Бих казал, че съм адаптивен, преборил съм се с жестока конкуренция в пазарна среда. Но имам леви убеждения. Вярвам в това, че трябва да съществува социална справедливост, че не всичко трябва да се регулира от пазара. Това също е една позиция, насадена в България.

Нима Великобритания е социалистическа държава? Безплатно здравеопазване, безплатно образование до определено ниво, силна социална система, безплатен транспорт за пенсионери, привилегии за студенти, инвалиди и т.н, и т.н. Това са правила, които не зависят от пазарната конюнктура. Те съществуват тук, защото обществото е извървяло по-дълъг път от този в България и е достигнало до извода, че трябва да съществува един минимален праг, под който не бива да се преминава. Праг, осигуряващ на всеки жилище, образование, здравеопазване, елементарни условия за оцеляване.
Но да се върна към въпроса ви. От моя гледна точка, българите във Великобритания са типични леви гласоподаватели - хора на наемния труд. Интересите на тази категория хора във Великобритания се защитават от Лейбъристката партия. Респективно в България - от БСП. Аз съм убеден, че е въпрос на време българите да започнат прагматично да подхождат към това, на коя политическа сила биха гласували доверие. В малко страни в Западна Европа съществува емоционален вот. Прагматизъм и поглед в настоящето, а не в миналото - това е към, което бих призовал.

- На какво ниво са контактите ви с Лейбъристката партия и работите ли по някакви общи проекти?

- Активно работим с Международния отдел на Лейбъристката партия, както и с група депутати, които внесоха откритото писмо до Камерън за дебат в британския парламент. Също така по линия на ПЕС плануваме няколко съвместни проекта в близкото бъдеще. Partito Democratico - управляващата в момента в Италия социалдемократическа партия на премиера Матео Ренци, също е един от нашите партньори чрез клона им в Лондон. През април планираме среща със зам.-председателя на женската структура на ПЕС, която ще се състои в британския парламент.

- Вие работите като служител към общината в района Брент в Лондон. С какво точно се занимавате там?

- Брент е кметство в Северен Лондон, в което има 110 000 домакинства. Според последната статистика, с която разполагаме от 2011 година, езиците, които се говорят в този район, са 149. Английският език е основен език за 57 процента от живущите. Отделът, за който работя, предоставя възможност на живущите в Брент, които отговарят на определени условия – да са безработни, да получават социални помощи и да живеят на територията на района, да се възползват от възможността да получат безплатно квалификация по около 65 различни дисциплини, която ще им позволи да бъдат конкурентноспособни на пазара на труда и съответно да получат работа. Цялата програма се финансира от държавния бюджет, както и от бюджета на кметството и е основно насочена съм граждани в неравноправно положение. Аз отговарям за програма, която оперира в един от най-космополитните райони на Брент. Румънската общност е третата по големина етническа група в този район и в момента съвместно с Румънския културен институт в Лондон работим по програма, директно насочена към специфичните нужди на тази общност. Паралелно с образователните ни програми, работим и със специалисти по човешки права и бежанци, като усилията ни са насочени основно към сомалийската общност в тази част на Лондон.

- Какви са впечатленията ви от българската общност в Брент? Достатъчно активна ли е тя?

- Българската общност в Брент не е много голяма, не е дори сред тези 10 най-големи етнически групи, които формират населението на Брент. Бих искал да използвам предоставената ми възможност и да се обърна с апел към всички българи живеещи в кметство Брент:  Моля, възползвайте се от услугите, които кметството предоставя и конкретно от възможностите, които програмата, за която отговарям, предоставя на живеещите на територията на това кмество. Ако не работите, получавате социална помощ, не говорите английски и имате желание да получите безплатна квалификация по повече от 65 дисциплини, моля обърнете се към нас за повече информация. Това е отлична възможност за българите в Брент, която за съжаление не е популярна сред общността ни.
Ние имаме отлични контакти с локалния бизнес и много често квалификация по определена дисциплина, получена при нас, ще ви даде възможност за интервю и оферта за работа при най-големите работодатели в Лондон. Ако работите почасово или на пълен работен ден, също бихте могли да се възползвате от образователните ни програми, като цената е преференциална и е дотирана от бюджета на кметството. 

- Районните администрации в Лондон са много активни по отношение на имигрантските общности. Конкретно в Брент, какви инициативи имате?

- Кметство Брент има богата програма насочена към имигрантските общности. Безплатни образователни програми, достъп до жилища, финансирани от кметството, програми ,насочени към конкретни таргет-групи, с цел да се предостави възможност те да бъдат активна част от обществото. В програмата, която ръководя, организираме Ден на отворените врати за българи и жители на Брент от Източна Европа. Все още сме в работен проект, но това ще бъде възможност за всички живущи в Брент да се запознаят с нашите услуги, както и да прекарат една приятна вечер с участието на български фолклорен хор, българска национална кухня, изложба на икони, както и да присъстват на няколко работни срещи, на които специалисти ще отговорят на конкретни въпроси, касаещи българите в Брент.

- Живеете от много години в Лондон. Според вас кога един имигрант вече може да се почувства интегриран в британското общество? Има ли някаква универсална рецепта за това?

- Живея вече 16-17 години във Великобритания. Не мисля, че има някаква универсална рецепта за адаптация. Това е процес, който продължава цял живот. При някои е по-интензивен, при други е по-бавен. Зависи какво искаш да постигнеш и къде искаш да стигнеш. Мотивацията е много важна. Самодисциплината и постоянството - също. Желанието да постигнеш добър резултат е много важно. Лично при мен неуспехите в началото ме мотивираха да се докажа. Завърших университет, направих магистратура. Подготвям докторат. Животът ми във Великобритания бе стълба, която изкачвах стъпало по стъпало. Започнах от първото стъпало, но сега съм там, където дори и хора родени тук и имали различен старт от моя, не са стигнали. Лондон е град, който променя мисленето ти. Изключителна конкуренция, но също така и възможност да покажеш на какво си способен. 

- Все повече българи идват да живеят и работят на Острова. Какви са впечатленията ви от имигрантите от различните поколения - старата емиграция, тази от 90-те и тази, която е дошла в последните години?

- Преди доста време, съвсем в началото се запознах със семейство българи, които вече живееха от много години в Лондон. Когато разбраха, че съм студент ми дадоха съвет, който никога не забравих. Казаха ми – каквото и да правиш, накъдето и съдбата ти да те насочи, направи всичко възможно да завършиш университета и да получиш квалификация от Великобритания. Послушах ги. Имам усещането, че емигрантите от старата емиграция, както ги наричате, са инвестирали в бъдещето си, в нещо, което се цени и което ще им бъде от полза за цял живот. Младите момчета и момичета от България тук, които живеят отскоро в Лондон, имат друга нагласа. Великобритания за тях, или поне за голяма част от тях, според наблюденията ми, е временна спирка. Относително спокоен пристан, където може да се изчака докато бурята в България отмине. Не мислят в перспектива, нямат визия. Не е нормално да живееш от 5 години в чужда държава и да не говориш езика, нали? Да пазаруваш само от български магазин, да гледаш само българска телевизия и да общуваш само с българи. Да, разбираема е може би носталгията, но изборът да бъдат тук е бил техен, не на някой друг. Този избор носи след себе си и отговорности. Липсата на желание да се пусне корен в това общество води след себе си поредица проблеми, които дават отражение върху живота им. Липса на квалификация, съответно трудна адаптация, нисък стандарт на живот, ограничени социални контакти, влошено здраве. Нереализираният човек никога не е щастлив.

- Мислили ли сте си понякога да се върнете в България, имало ли е моменти, в които ви измъчва носталгия?

- Получавал съм предложения, но не са били достатъчно добри, за да ги приема. Извървях сравнително дълъг път в тази държава, имам добър стандарт на живот, имам кариера, планове, приятели и личен живот, чувствам се щастлив и реализиран. Имам планове за бъдещето си, които не мога да реализирам в България за съжаление. Мащабите там са прекалено малки. Не страдам от носталгия. Живеем в глобален свят на комуникации. Аз имам способност бързо да се адаптирам. България е моята родина - държавата, в която имам приятели и близки и тя завинаги ще бъде една голяма част от мен.