Антропологът Кейт Фокс описва правилата, според които се опитват д живеят англичаните, популярни за своята любезност. В книгата си Watching the English: The Hidden Rules of English Behaviour (Скритите правила на английското поведение), тя описва английското общество отвътре, съобщава obekti.bg

Правило на извиненията

Кейт провежда забавен експеримент: тя „случайно“ се блъска в минувачите, за да види дали те ще се извинят. В повечето случаи го правят.

Англичаните казват „Извинете!“ за всеки случаен допир, дори да не е по тяхна вина. Това не означава, че те обвиняват себе си в ситуацията. Това е рефлекс, научен още в детството.

Англичаните се извиняват за всяко нарушение на личното пространство на другите: „Извинете, свободно ли е мястото?“, „Извинявам се, но изглежда сте седнали върху палтото ми.“ Неслучайно имат репутацията на най-учтивата нация в света.

Правилото на опашките

Всяка опашка в Англия е равна редица от хора, които спазват дистанция. Ако някой внезапно се опита да се предреди, англичаните не го порицават. Те просто повдигат вежди или презрително свиват рамене. „Никакви публични сцени“ – това е едно от железните правила на англичаните. Въпросният човек вече достатъчно е накърнил достойнството си – да, спечелил е няколко минути, но дали си струва унижението?

Правилото на несериозността

Англичаните говорят за себе си и за успехите си с лека ирония. Още от детството те се учат да се възприемат твърде насериозно. Човек, който e преизпълнен със самонадеяност и не спира да говори с гордост за постиженията си може да получи само присмех.

Англичаните не обичат да отегчават събеседника си с приказки за себе си. Вместо да се опитват да впечатлят, разкривайки талантите си, те ще изчакат, докато събеседникът не прояви искрен интерес.

ПравиЛото на скромността

Англичаните са не по-малко амбициозни от останалите, но за разлика от други, за тях е срамно да се хвалят. Не е обичайно да се демонстрира статус: нито с дрехите, нито с автомобилите, нито по какъвто и да било показен начин.

Правилото на познанството

Англичаните ревностно зачитат правото на лична неприкосновеност. „Ние никога не си врем носовете в чуждите работи“, казват те гордо. Затова е по-добре да не ги питате неща, свързани с работата, семейното положение или децата им, освен ако първи не заговорят за тях. Това се възприема като грубост, както се възприема и всеки разговор за пари, заплати и подобни.

Правилото да говориш за времето

За какво тогава да говориш, след като толкова теми са табу? Англичаните са превърнали неангажиращия диалог в изкуство: кратки разговори по неутрални теми. И тези разговори не са някаква формална глупост, а общоприет начин да покажеш добронамереност. Не е нужно да поддържате неловко мълчание, ако се возите със съседите си в асансьора. Винаги можете да размените няколко думи за времето.

Въпреки че англичаните са скромни, те правят на събеседниците си множество комплименти. Това не е ласкателство за тях, а най-обикновена учтивост. Типичната английска учтивост.

Източник: Bright Side