Езикът и писмеността са едни от най-важните компоненти на това, което най-общо наричаме култура. Изучаването им е важно, но и трудно: не знаем и едва ли някога ще узнаем имената на онези, които са създали египетските йероглифи, клинописните писма от Междуречието, гръцката или латинска азбука.
С КИРИЛИЦАТА СЛУЧАЯТ е съвсем различен – ние можем да се гордеем с това, че знаем кои точно са авторите на българската писменост, и на 24 май да честваме подобаващо делото и на светите апостоли Кирил и Методий, и на учениците им начело с Климент Охридски.
Но кирилицата не е първа или единствена българска писменост. Ревностният изследовател на шрифта Васил Йончев говори за три български азбуки – освен широко известните кирилица и глаголица, той достига до свидетелства за съществуването и на други писмени системи преди тях. За практическото им използване съдим по запазени археологически и писмени знаци, част от които са намерени в древната столица Плиска.
ЗА ДА РАЗБЕРЕМ КАКВО Е ОСОБЕНОТО в българската кирилица, трябва първо да посочим някои важни етапа в развитието на латинската азбука.
Преди повече от 27 столетия гърците донасят на Апенинския полуостров варианти на своята азбука, произлязла също от по-древни писмена, между които еврейските и финикийските. Римляните наследяват и дългата етруска традиция, в която постепенно се оформяли знаци за отделните фонеми, както и норми за посоката на писане. Използването на редове води до стройна подредена система и хармонична пропорция на графичните знаци, до логично изграждане на думи от графемите, както и четливо изписване на по-дълги текстове. Траяновата колона в Рим е знаменит пример за съвършенството, до което достигат римляните в оформянето на главните букви и ефективното им използване за пропаганда и информация. Но по това време вече шрифтът се превръща и в декоративен елемент.
В ПЪРВИТЕ ВЕКОВЕ след Христа търговията и развитието на занаятите довеждат до създаване на по-динамични форми на азбуките, в които се използвали малки букви – лесни и бързи за изписване. Още тогава се приемат декрети, които засягат четливото писане. В края на VII век Карл Велики нарежда на всички духовници и монаси да пишат грижливо и четливо свещените книги и документите. Малките букви са приети като задължителни, а в богато украсените заглавни букви се проявяват фантазията и талантът на преписвачите на книги.
През 1439 година Йоханес Гутенберг създава печатната преса и подвижния печатен набор. Това революционно изобретение води до бурно развитие на книгопечатането. Започва създаването на различни шрифтове и въвеждането им в масова употреба. След ХV век книгата е достъпна не само за богатите меценати, но и за обикновените граждани на развиващите се градове и държави в Европа.
В БЪЛГАРИЯ, РОДИНАТА на кирилицата, развитието на писмеността е прекъснато от османските завоевания. В Русия Петър І въвежда единна писменост с цел да помогне за бързото европеизиране на империята си. Новите шрифтове, изработени от холандски майстор, са представени с декрет през 1710. Руската кирилица продължава развитието си, като използва графичните достижения на латинската антиква, а в азбуката на Русия, наречена “гражданска”, се въвеждат и малки букви.
През Средновековието и в началото на Възраждането малкото книги, издавани на български, използват църковнославянската писменост. Едва в средата на XIX век започва внасянето на граждански шрифтове от Русия и Европа. След няколко езикови реформи в България се установява окончателно количеството графични знаци – 30 на брой, и започва да се работи за тяхното графично усъвършенстване. Във втората половина на XX век, благодарение на усилията на редица български художници, се достига до съвременния вид на българската форма на кирилица.
СЛЕД ПРИЕМАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ в Европейския съюз през 2007 кирилицатa е въведена като една от официалните писмености на общността. За съжаление се пропуска възможността да се като въведе като задължителна българската форма на кирилица, защото специалистите, които полагат усилия в тази посока, не намират институционална подкрепа. Така кирилицата, приета официално в Европа, е с руски начертания.
Основната разлика между двата варианта на кирилицата е в малките букви, които в руската форма повтарят графиката на главните. Българската форма на кирилица има характерен графичен облик именно на малките букви. Той се забелязва веднага в различната форма на буквите Г, Д, И, Л и П и техните производни Т, Ц, Ш и Щ. Видимо е излизането на знаците извън реда при букви като В, З, К и Ж, както и разлика в детайла при букви като Н, Ф, Ъ и Ь. По този начин общото впечатление при дълъг текст набран с българска форма на кирилица е съвсем различно, а това променя и самия процес на четене.
ПРЕЗ ПРОЛЕТТА НА 2014 в София се проведе първото издание на Типофест - единствен по рода си фестивал, посветен на типографията. В рамките му бе публикуван и Манифест за българска кирилица, в който са формулирани историческите и съвременните нужди от използване именно на българската форма на кирилицата.
През 2016 се организира второ, по-мащабно и по-международно издание на фестивала, с участието на над 20 световно признати имена в областта на типографията. Типофест включва практически работилници, двудневна конференция и изложби, запознаващи българските дизайнери с последните достижения в областта на шрифта.
Организаторите активно разработват през последните години и различни програми за обучение по шрифт под обединяващото заглавие Типоклас. В тях те въвеждат дизайнери от различни специалности в изкуството на шрифта и функционалното и красиво графично оформление на текст.
За да отговорят на нуждите от повече шрифтове с българска форма на кирилица, екипа се свързва с руската фирма Паратайп и заедно с тях разработва българска версия на известната шрифтова фамилия ПТ с 16 различни начертания. Шрифтовете са разработени да служат както за целите на традициония печат върху хартия, така и за употреба на екран, съобразявайки се с техническите особености при възпроизвеждането на текст при най-различни устройства.
* Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 70 / 2016
