"България се превърна в ад за интелигентните хора. Това твърди Мая Динева, автор на нашумялата тази година книга "Мъртвата пеперуда". Романът се ражда от истинска история, споделена й от бивш главен прокурор на България - съдебна грешка, едно истинско убийство и един несправедливо осъден съпруг.

Няма чужбина за вярващия, щом носи светлина и любов в сърцето си, отправи послание към читателите на "Новини Лондон" родната писателка и актриса.

Интервю на Надя Йончева

Моля, представи себе си и книгата си.

Родена съм в семейство на актьори. Родителите ми бяха едни от създателите на Военния театър в София, бяха красиви, талантливи, снимаха във филми, играеха на сцената и аз ужасно се гордеех с тях. Мечтаех да стана актриса, но в същото време ненаситно четях - още от петгодишна. И пишех приказки, после стихове. Завърших за актриса, но напуснах театъра, когато се роди вторият ми син. Причините бяха семейни, не съжалявам за това. Актьорската професия е несъвместима с майчинството, иска пълно отдаване. Повече от 25 години работих като радиодраматург в редакция Радиотеатър на БНР. Бях три години и сценарист на документални поредици по БНТ. Така постепенно се върнах изцяло към писането. Но любовта към театъра е завинаги в сърцето ми. И все се надявам един ден да изиграя ролята на живота си, ако е рекъл Господ.

Tемата за романа "Мъртвата пеперуда" се появи преди много години, в края на миналия век, малко след промените у нас. Тогавашният главен прокурор ми разказа история от своята практика. За една съдебна грешка, едно истинско убийство и един несправедливо осъден съпруг. Водех си записки, които през годините изгубих, но съдбата на осъдения и на убитата млада, негова любима някак се връщаше в съзнанието ми, не ме оставяше на мира и... ето така се роди моята мъртва пеперуда.      

Какво беше усещането да пишеш "Мъртвата пеперуда - колко време ти отне и какво е да напишеш един такъв роман?     

Странното на този роман е, че самото написване ми отне само половин година, пишех почти непрекъснато, сънувах го, чувах героите в сънищата си. Но обмислянето му траеше повече от десетилетие. През това време написах четири романа, издадох три книги, пишех и пиеси, често забравях за мъртвата пеперуда. Романът изплува изцяло една нощ, когато четях книга за свети Силуан Атонски. Думите на светия старец : "Дръж ума си в ада и не се отчайвай!" сякаш събудиха духа ми и така разказът за престъплението и покаянието се появи, чакал толкова години в съзнанието ми. В другите си книги, в разказите и новелите си, често споделям събития, случили се с мен, нещата от моя живот. "Мъртвата пеперуда" е изцяло написана от своите герои, жертвите и убиецът, който също е жертва, както и близките на жертвите. Защото едно убийство засяга много хора, както крилете на една летяща пеперуда в единия край на света, могат да предизвикат ураган в другия, нали? Страдат не само близките, но и близките на убиеца. И ако той не е психопат, страданието напада и неговото сърце. Живеем в ада, но не бива да се отчайваме наистина, Бог ни обича така, както ние не можем дори да си представим.

Как си представяш своя читател и какво му даваш в ръката с тази книга?

Романът е обърнат предимно към младите с героинята ми Дея и нейната фейсбук страница. Животът на момичето се преобръща, когато тя открива миналото на родителите си. Светлинката в този роман е младата Дея, защото светът я чака. Но мои герои в него са и хората-русалки, както и орхидеите, осветили живота  на майка и дъщеря. Това е невидимата през десетилетия връзка между мъртвата и нейното дете - русалките от нашите сънища и орхидеите на новия ни ден. Защото никой от нас не си отива завинаги, особено когато животът му е отнет насилствено.

Разкажи малко повече за семейството си - главните герои в твоя живот.         

Семейството ми е многолюдно, двама сина, трима внука и две внучки. Обичаме се, тачим се и се търсим винаги на големите Господски празници. Съпругът ми е актор, големият син е рокмузикант, малкия е бизнесмен, но също така и известен, църковен певец. Канят го по манастири и големи храмове по празниците у нас и в чужбина. Тази година ни донесе небесна благодат от Рилският манастир, където пя от Разпети петък до неделя. Големият син внезапно остави всичко и се пресели в Германия, във Франкфурт. Сега се опитва да създаде добър живот там, за да покани и съпругата си. Най-големият ми внук живее в Израел, а по-малката внуча учи кинорежисура в Лондон. Когато бяха малки, често с дядото се грижехме за тях, гледахме ги, репетирахме за празниците песни и сценки, но сега... Благодарна съм на Бога, че са умни, талантливи, не употребяват алкохол и наркотици, имат амбиции и са мотивирани в живота. Липсват ми на семейните трапези, но пък винаги ни търсят, когато е взможно. И ни помагат.

Как премина твоят живот до тук в родината? Искала ли си да емигрираш някога?

Моят живот започна щастливо, имах щастливо детство, бяха обичана от баба и дядо, който почина много рано, бях петгодишна. След промените разбрах, че той е бил обявен за "враг на народа", защото е бил търговец, който е търгувал с италианци. Умрял е на каменните кариери, където го водеше милиционер, това вече помня. Самата аз мечтаех за актьорска кариера, имах и дарбата и външния вид, но рано се ожених, родих първия си син. Пратиха ни със съпруга ми актьори в провинцията, както беше обичаят в онези години. Много тежко понесох откъсването си от родния град, когато се върнахме, съпругът ми беше назначен в театър "София", но аз останах в Софийски окръжен театър, много пътувах, а вече имахме второ дете и напуснах театъра. Годините ми на безработна актриса бяха най-тежките в живота ми. Вече нещата се променяха в България, аз участвах активно в тези промени. Не съм мислила да емигрирам, не защото съм голям патриот, а явно просто съм такъв човек. Бях дива и бунтарка на млади години, мечтаех да живея в Париж, дори си пишех с една парижанка като ученичка. Но всъщност брат ми живя в Париж, аз така и не успях. Това остана моя мечта още от времето, когато завършвахме гимназия и заровихме мечтите си в една бутилка под дърво в парка. Животът би беше тежък, свързан с чудовищна мизерия, особено когато се родиха и внуците в най-бедните и страшни години на прехода ни. Благодаря на Бога, че ни опази живи и не ни остави на демоните ни.

Каква е ситуацията в момента в България?

В момента положението в България, поне според мен, е най-отчайващо за интелигентните и умни хора. Тук е ад за можещите и знаещите! Отчаяна съм, сякаш се върнах в годините на младостта си, когато ни ръководеха селяни, некомпетентни и лакоми хора, смазващи талантите и особено озлобени към хората на културата.

Единственото, което постигнахме с промените, е че светът се отвори за децата ни. Нека им е леко и щастливо там, където те определят своя живот.

Твоето послание към българите в чужбина

Бог да благослови живота и делата на тези българи, които са избрали да живеят извън България. Няма чужбина за вярващия, щом носи светлина и любов в сърцето си.