Разговорите за връщането към латинската азбука, която е била използвана в казахския език от 1929 до 1940 година, се водят вече повече от четвърт век. Основните аргументи в полза на латиницата гласят, че с нейна помощ казахите ще могат бързо да овладеят най-разпространения език в света - английския, както и че с негова помощ те ще могат да подобрят взаимоотношенията си с живеещите в чужбина (в 48 страни!) етнически казахи. Твърди се също, че латиницата можела по-добре да отрази фонетичните особености на казахския език.

През декември 2012 година, когато президентът на страната Назърбаев оповести своята стратегия за бъдещото развитие на държавата - под мотото "Казахстан - 2050", той обоснова и нуждата от преминаване към латиница. Както пише "Зюддойче Цайтунг", Казахстан дори изостана от другите държави, предприели подобна стъпка. След разпадането на СССР държавите с предимно тюркскоезично население в Кавказ и Централна Азия се споразумяха да въведат един модифициран вариант на латинската азбука, съдържащ графични знаци за някои специфични местни фонеми.

Раздяла с руския?

Туркменистан, Узбекистан и Азербайджан отдавна направиха тази решителна крачка. Само Казахстан, Киргизстан и Таджикистан все още използват модифициран вариант на кирилицата, припомня германското издание и допълва, че в цялото бивше съветско пространство отдавна тече мощна тенденция на раздяла с руския език. Според проучване на изследователите от "Евромонитор интернационал", делът на онези, които наричат руския свой първи език, през последните десетилетия е намалял значително във всички бивши републики на СССР. Във Латвия – от 41% на 30%, в Естония – от 33% на 23%, а в Казахстан – от 34% на 21%. Единственото изключение е Беларус, където делът на хората, за които руският е майчин език, се е увеличил.

Предложението на Назърбаев срещна сериозен положителен отзвук сред сънародниците му, независимо от политическите им предпочитания. Много от тях смятат, че след изоставянето на кирилицата казахският език ще получи нова възможност да съхрани своята самобитност, но и да се обогати, приемайки нови думи от европейските езици.

Експертите спорят обаче по въпроса за продължителността на процеса на преминаване към латиницата. Някои от тях - като Султанбек Султангалиев - смятат, че преходът ще отнеме доста години. Други - като известния в страната лингвист и популяризатор на казахския език Канат Тасибеков - смятат, че всичко може да стане мигновено – както при парична обмяна. Той предлага книгите на казахски език да започнат да се издават на латиница от мига, в който се извърши промяната. В случая става дума не само за художествената литература, а и за учебниците, както и изобщо за всички печатни произведения, издавани в страната.

Само Пушкин на кирилица?

Така цял един народ изведнъж може да се окаже неграмотен, защото ще е необходимо да изучава новата азбука. От 2018 година нататък учителите в Казахстан ще бъдат обучавани да преподават новото четмо и писмо. Канат Тасибеков обаче смята, че специално обучение по новата азбука няма да е необходимо, тъй като всички граждани на Казахстан познавали латиницата, поради това, че са изучавали някакъв европейски език. 

Всъщност, и Тасибеков, и Султангалиев подчертават, че руският език все пак ще продължи да се изучава в училище. "Нашите деца и внуци ще четат Пушкин на кирилица, а казахските национални поети - на казахска латиница", казва Тасибеков.

Източник: Дойче Веле