Източник: http://www.dw.com
Десетки българи всекидневно надничарстват в Берлин - незаконно и поемайки големи лични рискове, пише вестник „Тагесшпигел” в статия под заглавие „Да се блъскаш за 0 до 4 евро на час”. В началото на репортажа става дума за група български граждани, които всеки ден се събират на тротоара пред една пекарна и чакат някой да ги наеме на работа. Повечето от тях са български турци, най-младият е на 26, най-възрастният - на 64 години. Авторът на репортажа е избрал за главен герой човек с условното име Орхан Байрак.
Под човешкото достойнство
Пекарната близо до станцията на метрото „Панкщрасе” е първият адрес, на който се събират всеки ден двайсетина българи, сред които и Орхан Байрак, се казва в репортажа. Седмица след седмица, от понеделник до събота мъжете идват тук още в пет часа сутринта. Десетте метра тротоар пред пекарната са една от берлинските „улични трудови борси”. Мнозина ги наричат така, намеквайки за лошите условия на труд. Турци, кюрди, араби, сърби, но и германци товарят надничарите на автомобили и ги откарват към съответните строителни обекти, озеленителни фирми или пък ги наемат за хамалски услуги. На тези работни места надничарите попадат в един свят, който няма нищо общо с германските закони. Орхан Байрак и неговите „колеги” работят на черно. Плащат им на ръка. Бързи пари, без бумащина и без данъци. Но работата не е лека. „Блъскаме по 12-14 часа на ден. Дори когато сме в почивка, началството очаква, че с дясната ръка работим, докато с лявата си ядем сандвича”, обяснява Байрак. „В края на деня повечето от нас се прибират с най-много 40-60 евро в джоба”. Това означава 3-4 евро на час - далеч под минималното заплащане. И далеч под човешкото достойнство. Защо си го причиняваш, Байрак? „Да, да, знам! За тази работа парите са малко. Но пак е повече от това, което изкарвам в България”. В родината му нямало работа и той не успявал да издържа жена си и децата. А картите му тъй или иначе били лоши: „Когато имаш мюсюлманско или турско име, в България е два пъти по-трудно да си намериш работа”, казва той. Мъж с липсващи предни зъби, който пуши цигара, потвърждава с кимане думите на Байрак. А на въпроса защо като гражданин на ЕС не си потърси легална работа, Байрак обяснява, че има трудности с езика. Други мъже наоколо пък казват, че са вече твърде стари за трудовия пазар. Мнозина идват от селски региони и в повечето случаи нямат никаква квалификация, обяснява авторът на статията.
По-нататък той твърди, че властите в Берлин нямат представа колко надничари работят по този начин в града. Феноменът е познат и другаде - например в Хамбург, където български и румънски роми са в същото положение, пише още авторът и припомня, че работата на черно ощетява държавната хазна с около 800 милиона евро годишно. Съответната контролна служба към митническите власти редовно проверява строителните обекти за случаи на нелегално наети надничари. Орхан Байрак досега не е бил проверяван, а за контролната служба чува за пръв път, пише авторът на репортажа и го цитира с думите: „Не ме е страх от полицията. Та нали не върша нищо незаконно, седейки тук”. И наистина: подобни „трудови борси” не са обект на проверки - контрольорите имат правомощия единствено в случаите, когато заловят нелегални надничари по време на работа, научаваме от статията. В края ѝ авторът пише:
Байрак е свикнал с това, което прави. ”Но не и с изедниците”, гневно добавя мъжът. „Изедниците” са турци или кюрди, които наемат надничари като Байрак. „Те са близо 80% от онези, които ни наемат. И тъкмо те понякога изобщо не ни плащат, въпреки че са мюсюлмани”, обяснява Байрак. След 14-часов труд понякога се случвало да не получи нищо, защото банкоматът бил празен или пък парите щели да дойдат идната седмица. „Лъжат ни и това е. А ние няма къде да ходим. Нали се досещате, че не можем да повикаме полицията”.
Повече за покъртителните истории на нашенците в Германия, четете в сайта „Дойче веле”!
