Израснах в Америка. Повече от 20 години живях там. Работих в Ню Йорк в кино индустрията 7 години. За кратко време бях и учител в Бруклин. В един момент осъзнах, че това не е устойчив начин на живот.
Тогава реших да си наема зеленчукова ферма и да се занимавам със „солидарно земеделие“ – система, чрез която хората си плащат предварително за зеленчуците, които са поръчали.
Тази система обаче си имаше своите недостатъци – в един момент останах с много излишъци от зеленчуци и се принудих да звъни от врата на врата, продавайки ги, за да покрия разходите си.
Хората обаче не ме разбираха и постоянно получавах грубо отношение. Един ден не издържах и казах мръсни думи на една дама. Тя се обади на полицията, спряха ме и ми поискаха личната карта.
Моите документи бяха останали в колата и затова ме арестуваха. Всичките ми зеленчуци бяха навсякъде по земята. А хората, които до преди секунди, ми бяха отказали да си ги купят, започнаха да ги събират от улицата.
Оказа се, че времето от ареста до затвора е много кратко. Осъзнах, че макар и да съм се опитвал да бъда полезен на това общество, то направи така, че да му дължа пари. Истината е, че се разочаровах от Америка.
Всяко лято си идвах от Америка и тук се чувствах свободен като дете. Така започнах да възприемам България като по-доброто място за реализация.
- Къде животът ти харесва повече? В Америка или в България?
Човек би имал оплаквания, където и да живее. Но мисля, че българите са много по-топли като народ и са много по-човечни от американците. Тук няма същото лицемерие, което го има на Запад. Хората тук са естествени.
- За какво мечтаеш?
Моите мечти са свързани с въпроса дали това, с което се занимавам има стойност. Каквото и да правя, искам да съм истински. Не искам да правя неща измислица с добър ПР и добра опаковка. Търся достойнство в нещата, с които се занимавам.
Източник: bgnow
